< HomePage | Снимки
   <- Дневника

Мармарис, Diving

Четвъртък, 26 Август 2004
Гмуркане в Средиземно море

За регистрацията преди дайвинга ни откараха в Ичмелер. Малко ресторантче, все още затворено толкова рано сутринта. В него щъкат разни весели хора и има накачени плакати на най-новото и интересно травеститско шоу, дошло от Блекпул, Англия за да забавлява туристите. Не благодаря, гмуркането предполагам ще бъде достатъчно забавно.

Записваме се, като новаци заедно с още двайсетина човека и се качваме на корабчето. Не след дълго потегляме. Докато плуваме към малкото заливче, в което ще прекараме деня ни обясняват как ще протече самото гмуркане, показват ни екипировката и ни обясняват правилата за безопастност.

Ще има две гмуркания за деня - първият път на три метра, а вторият път на пет метра. Около нас винаги ще водачи, който ще ни направляват и при проблем ще помагат.

Тъй като под водата не можем да си говорим има уговорени знаци, с които се показва, че има проблем. Когато си долу, вдигнатият палец не означава ОК, а означава изкарайте ме навън, така че трябва да се внимава с този знак ;) Друг важен знак е ОК. Прави се, като се показва с пръсти О. Обикновенно водачите питат със знак дали си ОК и ти трябва да им отговориш утвърдително. Поклащането на ръката наляво-надясно или показване на вдигнат палец означава, че нещо не е наред. Когато посочиш ухото си с пръст значи, че имаш проблем с налягането.

Друго важен момент е ако очилата ти започнат да се пълнят с вода. Това се случва ако не си избрал очила с подходяща големина. В този случай ни инструктираха да не се паникьосваме, а просто да вдигнем глава назад и леко да натиснем горният край на очилата. По този начин водата щяла да се оттече. При мен по-късно това не сработи много добре, но предполагам не съм го направил както трябва.

И третото най-важно нещо е да изравняваш налягането в тялото ти. Дори само на три метра под водата, теглото на водата, която е над теб е доста и тялото ти понася тази тежест. Най-сериозно това се усеща в тъпанчетата на ушите, защото зад мембраната на тъпанчето има въздух. Когато водата започне много да притиска тъпанчето, боли ужасно и има опасност то да се спука. Така че когато се потапяте трябва да стиснете здраво зъбите и носа си и да напънете бузи. По този начин, въздуха излиза и налягането се изравнява.

Инструктажа приключи тъкмо, когато стигнахме до заливчето. Не беше много дълбоко, максимум 6-7 метра, водата - кристално чиста, вижда се дъното и ако искаш можеш да преплуваш трийсетте метра до каменният плаж и да се печеш там.

Разделиха ни на групи от 6 човека, който ще се гмуркат заедно и първата група започна да се подготвя. Останалите докато чакат, можеха да плуват със шнорхели от страната на кораба където не се гмуркаха хората. Понеже никога не съм плувал със шнорхел реших да опитам.

Награбих очила и шнорхел и се пуснах във водата. Първоначално без плавници, но след това сложих и плавници, защото е много по-ефективно. Когато плуваш с плавници много явно усещаш ефекта на от плуването. Пориш водата, като моторница. Усещаш че се движиш. Да се плува със шнорхел се оказа не особено трудно. Тънкият момент е да преодолееш рефлекса да дишаш през носа. Тъй като си с маска и носът ти е на "сухо" в началото е малко странно, че се налага да дишаш само през устата. Когато преодолееш мерака на организма да си взима въздух през носа, започваш съвсем спокойно да си плуваш с шнорхела над водата и можеш да не се показваш докато ти омръзне. Гледките са хубави, тъй като се виждат плуващи риби, дъното и изобщо заслужава си.

Плацикайки се около корабчето дойде и нашият ред да се гмуркаме. Облякохме неопреновите костюми, избрахме си подходящи очила, шнорхели и плавници и заплувахме към брега, където щяха да ни "въоръжат" с кислородните бутилки, закачените за тях акваланги и колани с тежести за да можем да потънем. Да потъне човек не е толкова лесно, както си мислят хората, който не могат да плуват. Трябва да положиш доста усилия или да има нещо, което те дърпа надолу. Точно това правят коланите с тежести.

Накичиха ни, плюхме по веднъж в маските (за да не се запотяват), измихме ги и бяхме готови. Преди истинското гмуркане се потопихме само на метър за да могат водачите да проверят дали тежестите, който са ни сложили в коланите са достатъчни. Първото ми потапяне с акваланг! Тъй като бях тренирал допреди малко със шнорхела, нямах проблем да започна веднага да дишам. Оказа се обаче, че трябва да ми сложат още една тежест. На някои от другите в групата също увеличиха теглото. Бяхме готови за истинско потапяне. Снимаха ни и се потопихме.

Бавничко започнахме да навлизаме навътре, като постепенно се потапяхме все по-надълбоко. Когато си новак, зад теб винаги стои някой по-опитен, който контролира доколко се потапяш и как се движиш. Повярвайте ми не е лесно да стоиш в каквато и да е поза във водата без тренировка. Кислородните бутилки са сложени на жилетки, който се пълнят с въздух и ти помагат да изплуваш, като ги пълниш. Има два бутона единият за пълнене другият за изпразване на въздуха от жилетката и с тях се контролира вертикалното ти движение. Тъй като си в съвсем нов тримерен свят и тук правилата за движение са други, в началото ти е много трудно да си контролираш движенията във водата. Предполагам така се чувства човек в безтегловност.

Потапяме се и започвам да усещам болка в ушите. Опитвам се изравнявам налягането по описаният начин но нещо не става както трябва. Пак опитвам и като че ли болката леко отминава. Хората ме питат дали съм ОК и ми показват знак да изравнявам налягането. На третият опит горе-долу успявам. Продължваме надолу и след малко спираме. На три метра сме и пред нас минава пасаж риби. НЕВЕРОЯТНО Е! Просто си плуват и ни най-малко не са притеснени че ние сме там и ги наблюдаваме. Единствената им реакция, когато посегнеш към тях е, че леко се подместват, колкото да не можеш да ги хванеш. Започва "забавната програма" на екипа. От найлонова чанта, която са застопорили на дъното, вадят хляб и започват да хранят рибите. Събира се доста голяма "тълпа"! Определено на живо е по-интересно отколкото да го гледаш по Discovery! Плуваме още малко, като болката в ушите ми продължва да ме тормози въпреки усилените ми опити да си "надувам бузите". Отгоре на това и някакво гадно камъче ми е влязло в единият плавник и ме притеснява. Насочваме се към брега, изплуваме и сваляме екипировката. Ушите ме болят много неприятно, а гадното камъче ръби ужасно. Не успявам да се изкефя на първото потапяне.

Следващите няколко часа минават в почивка, "надуване на бузи", за да престанат да ме болят и да ми пищят ушите, обяд и почивка. Идва време за второто потапяне, този път на пет метра. Чак не ми се ще, тъкмо са ми се пооправили ушите.

Слагаме пак екипировката и се потапяме. Този път нямам камъни в плавниците и се надявам да се справя с налягането по-добре. Май му хващам цаката! При предишното потапяне само си стисках носа и надувах бузи, но така не успявах да освободя добре налягането в ушните миди. Този път опитвам и здраво да стисна зъби, захапвайки мунщука (преди ме беше страх да не го отхапя). О, чудо! Ушите ми се оправят и се потапяме, без изобщо да чувствам дискомфорт. Три метра, четири метра, пет метра, ехааааааааа. Отиваме по-навътре, където има повече риби и животинки. Плуваме под корабчето, което ни докара. Снимат ни под водата и ни показват малки морски звезди и разни други добичета. Спираме на нещо, като сцена от пясък, където водачът се прави на аниматор и започва да ни забавлява. Взима бутилка, вкарва в нея малко въздух и започва да я върти, като внимава да не му се изплъзне и да изплува. Маха си мунщука и пуска балончета към повърхноста. Изобщо прави всевъзможни маймунджулъци, докато ние си седим кротично на пет метра под водата и гледаме шоуто. На мен ми е забавно. Чак не ми се иска да се връщаме навън. Искам още да плувам насам-натам, но няма кой да ме пусне. Какъвто съм заек ще се удавя, като стой та гледай :-) Вторият път гмуркането беше по-дълго и много ми хареса! Дори малката част от подводният свят, който наблюдавахме ме накара да стане голям фен на гмуркането. Напълно ги разбирам гмуркачите. Гледките, свободата на действие и усещането не могат да се сравнят с нищо.

Изплуваме, прибираме екипировката и корабчето потегля към съседен залив, където ще се гмуркат няколко доста по-напреднали. Изчакваме ги и те да получат своето и се прибираме в Ичмелер. В ресторанта нашите водачи организират малко тържество, на което ни връчват грамоти, че сме се гмуркали на пет метра. Изчакваме да донесат направените снимки и тук има малка неприятна изненада, че повече от половината не станали, поради повреда в апарата. В това число и снимките на който сме ние :( Майната му, това не успявава да ни развали настроението. Какво са няколко снимки, пред нещата които видяхме. Следващият път като се гмуркаме ще си направим снимки!

Браво на организаторите, бяха перфектни. Divers Delight се справиха прекрасно. Знаят как да накарат човек да се чувства добре и на място. Действат, като професионалисти. Ако някога пак отида в Мармарис, задължително ще се гмуркам отново и то с тях.

Турска вечер

Вечерта бяхме на "Турска вечер" в един ресторант. Голям ресторант, пълен с туристи, където всичко е предплатено, можеш да се наливаш с вина, бири и води на воля, докато гледаш програмата. Самата програма е - дервишки танци (въртят се докато се омотат), нещо което приличаше на руски танци ама били народни турски, някакъв пич с огньове дето се взимаше много насериозно, не беше особено забавен и задължителният кючек. Тук в два варианта. Първо една дама се мъчеше и не се справяше много добре. И след това специалният "мъжки кючек", за който излезе един "девой" дето направо и счупи зъбите на кючекинята. Невероятно пластичен! Този тип владееше всяко мускулче от тялото си. Започваше вълна от върха на пръстите на ръката си, разхождаше я по цялото тяло и я връщаше пак там. Много добро шоу. Бравост! Иначе яденето и пиене не струваше.

[ Коментари: 3 ]
Коментари

Здравей Георги ! Радвам се че, си открил красотата на един свят красив и непознат но много обещаващ. Ако искаш да видиш наистина красиви "неща", риби и "добичета" те съветвам да посетиш Червено море(близо е и не е скъпо), другите задължителни дестинаций са Карибите, Малдивите и черешката на подводния свят - Голямият бариерен риф. Като гледам въодушевлението ти от Турция ако посетиш някое от тези места направо губиш "ума и дума". Бъди здрав и нека влизанията да са ти равни на излизанията от водата. Sport city team !

Написа Sport city (www) на 22-Jan-2007 09:32


Звучи така,сякаш сме били заедно на Далян и турската вечер.Бяхме в Мармарис,изкарахме страхотно заради доброто обслужване,заради приятели от България,с които се запознахме там и заради приключенията.През цялото време обаче си мислехме,че у нас морето и плажът са несравнимо по-красиви и се питахме защо руснаците избират Турция.После сами си отговаряхме-там знаят как да продават стоката си-посрещат ни и ни изпращат с усмивка,показват ни Острова на костенурките,където глава показа само една костенурка,после се къпем в калта като прасета,знаем това,знаем , че у нас има страхотни кални бани,печем се на един от най-страхотните плажове и знаем,че у нас всеки плаж е по-страхотен,но вече са ни убедили да платим достатъчно ,за да бъдем на екскурзия до Далян.Екскурзоводи през цялото време те разхождат по разни чудеса,за които се чудиш кое му е толкова чудното.После разбираш,че целта е да си далеч от хотела,където си платил храна и нощувка.Две неща си заслужаваше да видя в Мармарис-танцьорът от турската вечер,невероятен като излъчване и пластика и още нещо много ВАЖНО-разбрах че има честни и добри хора на тоя свят.Загубих документите си, бяха ми върнати за броени часове от полицаите на Мармарис.БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА ЕКСКУРЗОВОДА,КОЙТО ПРЕДАДЕ ЧАНТАТА МИ С ДОКУМЕНТИ И 400 ЛЕВА НА ОРГАНИТЕ НА РЕДА В ГРАДА.НАИСТИНА,СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!Точно това чудо у нас няма как да се случи

Написа Марияна на 09-Aug-2011 09:10


Здравейте приятели. Днес си закупих комплект маска, плавници и шнорхел и прочетох, че трябва да се запозная с правилата за плуване и гмуркане с шнорхел. Натънах се на тази статия и искам да благодаря за подробните описания и наставления. Всичко е много добре описано. Ако позволите обаче, имам една маалка забележка.Изразявате се много грамотно, но за съжаление в писането не знаете кога се пише И и кога Й.
Много е дразнещо! Повярвайте ми! Не е нищо сложно! Просто го научете правилото! И тогава ще бъдете наистина перфектни! Още веднъж Ви благодаря! И извинявайте , ако съм Ви обидил!

Написа Itzo на 29-May-2013 12:05