< HomePage | Снимки
<- Четвъртък, 29 Януари 2004 | Начална страница | Събота, 31 Януари 2004 ->
Петък, 30 Януари 2004

Събуждам се. Ушите ми бучат и главата ми е леко замаяна от вчерашното пиене. Пиивам още малко Bush и ми минава. Добре, че раздават тапи за уши за да приглушават монотонният шум от двигателите. Остават 30 минути до кацане. Проспал съм минаването над екватора и вече е време да се приземяваме в Jo'burg. Попълваме митнически декларации, а местните завързват мохабет с нас.
- Както го пиете това wiskey, да не сте тръгнали на лов за лъвове?
- Естествено, съмнявате ли се!?!?
Големи веселяци са тези.

10:55

Кацаме в Johanesburg. Повече друсане отколкото при предишните кацания, големият самолет нещо вижда зор. Тук няма ръкав и се товарим на малко автобусче, което ни откарва до терминала. Времето е приятно, температурата 28° C, пристигнали сме точно на време и където трябва ;)

Докато чакаме на опашката пред паспорт контрола изпращам двайсетина SMS-а на приятели с поздрави от ЮАР. На 2/3 от тях получавам отговори.

Качваме се на микробуса, който ни чака и поемаме към Sun City. Движението е обратно! Доста страшничко е, когато погледнеш напред и нямаш шофьор или пък след някой завой видиш как кола се е засила към теб в "твоето платно".

Движим се по пет лентова магистрала през покрайнините на Jo'burg. Допивам Bush-а и отваряме J&B-то. До Sun City и то ще е попривършило, а ние ще сме изпяли доста песни.

Хващам се за телефона и звъня на приятели, говоря си дълго с тях, питам ги как е времето и изобщо ги дразня :> (Mtel ме обичат, а хората около мен се заливат от смях като ме слушат какви ги плещя).

Извън Jo'burg слизаме от магистралата и поемаме по нормален път с интересни ограничения на скоростта - 100, 120, 100 .... През първите час, два на пътуването около пътя често има сковани колиби и черни хора, който се шляят. Лежат по тревата или пък се опитват да продават всевъзможни неща на сергии. В един момент пред нас се простира голяма равнина, в далечината се виждат хълмовете зад който е Sun City и две платинени мини (така ни обясняват). Наближава краят на пътуването за деня.

Sun City. Следва нова изненада, не сме настанени в The Sun City Hotel, защото нямало места. Добре че хората тук са любезни и заради това неудобство са ни прехвърлили в The Palace of Lost City. Двореца на Изгубеният град - най-новият, най-луксозният и изобщо една от големите атракции в комплекса. Седем звезден - не пет, седем. Ей това е извинение за причинено неудобство.

След като виждаме хотела, се чуват много възклицания от сорта на - "Ама тук ли ще сме?", "Ай стига бе!", "Не може да бъде!", "Не е истина!".

Бързо се настаняваме, обличам си банските и отивам на басейна. Плацикам се в топлата вода на The Grand Pool и засядам на бара за да пийна Маргарита. Бъбрим си с бармана, който е впечатлен от татуса ми. Пита ме:
- Откъде сте, сър?
- Не си го чувал - България.
Замисля се за няколко секунди и смеейки се казва, че наистина не го е чувал. Не съм очаквал нещо друго :-)

18:00

Пиивам няколко маргарити, нашите идват и те, снимаме се, подписвам сметката и бара затваря. Прибираме се в стаята, баща ми ляга да подремне, а ние с майка ми тръгваме плахо, като туристи новобранци (каквито и сме) да поразгледаме хотела и наоколо. Научаваме че на всеки 15 мин (24/7) има транспорт до центъра на Sun City. Обикновенно отива в Entertainment центъра или The Grand Casino. Качваме се на автобусчето и отиваме да разглеждаме Entertainment центъра. Вътре също има Casino (по-малко е от Grand естествено), бинго, много видео и други игри, магазинчета и няколко места за похапване. Обикаляме набързо, още сме ошашавани къде се намираме. В едно от заведенията виждаме останалите от групата, присъединяваме се към тях за да хапнем нещо и след това се качваме на обратния автобус за хотела. Всеки споделя какво е открил из комплекса, правим планове за следващият ден. Лягаме си рано - всички сме изморени от пътуването.