The Diary
Дневникът на Георги
<- Четвъртък, 29 Януари 2004 | Начална страница | Събота, 31 Януари 2004 ->
Петък, 30 Януари 2004
Събуждам се. Ушите ми бучат и главата ми е леко замаяна от вчерашното
пиене. Пиивам още малко Bush и ми минава. Добре, че раздават тапи за уши
за да приглушават монотонният шум от двигателите. Остават 30 минути до
кацане. Проспал съм минаването над екватора и вече е време да се приземяваме
в Jo'burg. Попълваме митнически декларации, а местните завързват
мохабет с нас.
- Както го пиете това wiskey, да не сте тръгнали на лов за лъвове?
- Естествено, съмнявате ли се!?!?
Големи веселяци са тези.
Кацаме в Johanesburg. Повече друсане отколкото при предишните кацания, големият самолет нещо вижда зор. Тук няма ръкав и се товарим на малко автобусче, което ни откарва до терминала. Времето е приятно, температурата 28° C, пристигнали сме точно на време и където трябва ;)
Докато чакаме на опашката пред паспорт контрола изпращам двайсетина SMS-а на приятели с поздрави от ЮАР. На 2/3 от тях получавам отговори.
Качваме се на микробуса, който ни чака и поемаме към Sun City. Движението е обратно! Доста страшничко е, когато погледнеш напред и нямаш шофьор или пък след някой завой видиш как кола се е засила към теб в "твоето платно".
Движим се по пет лентова магистрала през покрайнините на Jo'burg. Допивам Bush-а и отваряме J&B-то. До Sun City и то ще е попривършило, а ние ще сме изпяли доста песни.
Хващам се за телефона и звъня на приятели, говоря си дълго с тях, питам ги как е времето и изобщо ги дразня :> (Mtel ме обичат, а хората около мен се заливат от смях като ме слушат какви ги плещя).
Извън Jo'burg слизаме от магистралата и поемаме по нормален път с интересни ограничения на скоростта - 100, 120, 100 .... През първите час, два на пътуването около пътя често има сковани колиби и черни хора, който се шляят. Лежат по тревата или пък се опитват да продават всевъзможни неща на сергии. В един момент пред нас се простира голяма равнина, в далечината се виждат хълмовете зад който е Sun City и две платинени мини (така ни обясняват). Наближава краят на пътуването за деня.
Sun City. Следва нова изненада, не сме настанени в The Sun City Hotel, защото нямало места. Добре че хората тук са любезни и заради това неудобство са ни прехвърлили в The Palace of Lost City. Двореца на Изгубеният град - най-новият, най-луксозният и изобщо една от големите атракции в комплекса. Седем звезден - не пет, седем. Ей това е извинение за причинено неудобство.
След като виждаме хотела, се чуват много възклицания от сорта на - "Ама тук ли ще сме?", "Ай стига бе!", "Не може да бъде!", "Не е истина!".
Бързо се настаняваме, обличам си банските и отивам на басейна. Плацикам се в
топлата вода на The Grand Pool
и засядам на бара за да пийна Маргарита. Бъбрим
си с бармана, който е впечатлен от татуса ми. Пита ме:
- Откъде сте, сър?
- Не си го чувал - България.
Замисля се за няколко секунди и смеейки се казва, че наистина не го е чувал.
Не съм очаквал нещо друго :-)
Пиивам няколко маргарити, нашите идват и те, снимаме се, подписвам сметката и бара затваря. Прибираме се в стаята, баща ми ляга да подремне, а ние с майка ми тръгваме плахо, като туристи новобранци (каквито и сме) да поразгледаме хотела и наоколо. Научаваме че на всеки 15 мин (24/7) има транспорт до центъра на Sun City. Обикновенно отива в Entertainment центъра или The Grand Casino. Качваме се на автобусчето и отиваме да разглеждаме Entertainment центъра. Вътре също има Casino (по-малко е от Grand естествено), бинго, много видео и други игри, магазинчета и няколко места за похапване. Обикаляме набързо, още сме ошашавани къде се намираме. В едно от заведенията виждаме останалите от групата, присъединяваме се към тях за да хапнем нещо и след това се качваме на обратния автобус за хотела. Всеки споделя какво е открил из комплекса, правим планове за следващият ден. Лягаме си рано - всички сме изморени от пътуването.
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test