< HomePage | Снимки
<- Петък, 26 Март 2004 | Начална страница | Неделя, 28 Март 2004 ->
Събота, 27 Март 2004

Тръгнахме много рано за Търново. Този път аз не карах през целият път така че имах възможност да поспя. Необходимо ми беше. С това ставане в седем бях като пребит.

Стигнахме около десет и половина при Стамболовият мост, а тълпата вече беше голяма. Попълнихме си декларациите, че сме луди и че скачаме по собствено желание и отидохме да пием бира.

В два и половина следобед порядъчно почерпени, се върнахме за да видим някакъв пияндурник как се изтърси от една скала, добре че беше пиян та нищо му нямаше. Полицайте си го прибраха, а ние полегнахме в колата и дремнахме до към шест и нещо. Станахме, надявайки се тълпата да е намаляла и да дойде нашият момент за скачане. Тълпата си беше същата даже се увеличаваше. Разходихме се, взехме си бира и хапване и към девет заседнахме да гледаме как скачат. По някое време ни омръзна и пак полегнахме да спим почерпени, като планът беше да станем около един и половина и да се наскачаме на воля.

Събуждам се в три и нещо през ноща и чувам Течата как мляска на предната седалка. Викам му "К`во млещиш бре?", а той ми отговаря "Пиянският глад ме хвана - дояждам к`вото е останало". Събудил се преди 20-ина мин, излязал да се поразходи, огладнял, освен това го хванало яд, че народа вместо да намалява се увеличавал. Е майната му (и без това мразя масови прояви). Спогледахме се и той предложи да палим колата и да се прибираме. Съгласих се и си тръгнахме. На гадната кола фаровете и светят зле, така че пътуването към София беше доста уморително и бавно. Правихме мохабет през целият път и живи и здрави в седем без петнайсет се бяхме прибрали.

Макар че не скачахме, доста се позабавлявахме, дори успяхме да се насмукаме по два пъти :-) Струваше разходката.