< HomePage | Снимки
<- Събота, 17 Април 2004 | Начална страница | Понеделник, 19 Април 2004 ->
Неделя, 18 Април 2004
23:26

Ден, който ако го нямаше, щеше да ми все тая. Цял ден се разхождам насам натам с колата, чудейки се какво да правя. Ходихме с Ася и Ити да гледаме Mystic Rivers. Добър е. След това бяхме за малко при Надето и Марича. Прибрах Течата у тях.

Тръгнах си и започнах да се мотая из града. Карах и не мислех за нищо. Просто карах. Слушах Drum'n'bass CD-то, което ми стои в колата, натисках педалите, превключвах скоростите и се движех без да имам идея къде отивам. Дори не ми беше интересно къде ще се озова. Просто карах.

Стигнах до Копитото малко след стъмване. От панорамната тераса на хотела погледах нощна София двайсетина минутки. Стана ми студено от вятъра, качих се на колата и си тръгнах. Пак без посока и без установена крайна точка.

Докато карах си мислех, колко тъпо ми беше станало, че бях сам на терасата, наслаждавах се на гледката, а нямаше с кой две думи да си кажа. Нищо конкретно, просто ей така. Или може би пък исках нещо конкретно да кажа но го запазих за себе си. Или пък нямах възможност да го кажа. Или .....

По пътя обратно след като стигнах Бояна, свих по някакъв павиран път и карах по него докато свърши. Включих се в следващият път и продължих напред. Чувствах как се отдалечавам от София, но не знаех къде се намирам. Видях табела - Владая, познато ми е, но не знам къде е. След още десетина километра спрях на една бензиностанция и си купих карта. Бях на пътя за Перник, но не ми се продължаваше нататък. Обърнах и скоро пристигнах в София, оставих си колата в гаража и тръгнах към офиса.

По пътя натам (насам) си купих една бутилка водка и малко портокалов сок. Ще си пия, докато не ми писне или докато не се напия дотолкова, че да ми стане безразлично всичко. Не от кеф, не от мъка, просто ей така, заради самото напиване. Майната му.

На Коледа от питата с късмети ми се падна "Покоряване на върхове". Чудесен късмет пък и от Коледа досега, многократно се е изпълнявал. След всичко хубаво, обикновенно идват лошите времена. Не ги чакам, защото съм оптимист по-природа (да бе, не и според Спас и Антон). Малко нагло е след всички хубави неща, който ми се случиха от началото на годината да искам още няколко. Е, от малко наглост никой не е пострадал, така че си пожелавам, поне още едно хубаво нещо тази година. Какво да бъде ли? Аз си знам. Знам и, че ще стане.

А сега ме чака бутилка финландия за допиване.

[ Коментари: 2 ]
Коментари

Мноого готин ден, и аз ако бях с кола, това щях да правя, да се шлая, наляво-надясно.

Написа crz на 21-Apr-2004 00:14

Деня не струваше :( Предпочитам да имам да правя нещо вместо да се шляя като муха без глава...

Написа Георги Чорбаджийски (www) на 21-Apr-2004 13:12