The Diary
Дневникът на Георги
<- Четвъртък, 14 Юли 2005 | Начална страница | Събота, 16 Юли 2005 ->
Петък, 15 Юли 2005
Първата екскурзия из Майорка, на която тръгвахме беше разходка с катамаран, на който щяхме да хапнем месни ястия и да пийнем сангрия. Това комбинирано с къпане в някое чисто заливче и факта, че никога не сме се качвали на катамаран трябваше да бъде един чудесен ден прекаран в морето.
Станахме рано, закусихме набързо и се засилихме към автобусната спирка откъдето щяха ни вземат, за да започне екскурзията. Срещата беше в 8:40, но ние като добри туристи бяхме там в 8:30. Минаха доста автобуси, събраха разните чакащи като нас, но в крайна сметка нас не ни огря въпреки, че питахме почти всеки автобус дали не е нашият. Вече почвах да си мисля, че автобусите в този край на света ни мразят. Вчера не успяхме да ги разгадаем, а днес просто ни забравиха. Прибрахме се в хотела силно изнервени и от там звъннахме на агентката, която ни уреди екскурзията. Оказа се че наистина са ни забравили (все едно не го зная), но за наш късмет следобед имало същата екскурзия и можело да отидем на нея. Аха, светлина в тунела, най-накрая!
Убихме оставащите до тръгването пет часа с плацикане из басейна и в два без двайсет бяхме отново на спирката. Този път ни взеха без засечка, младото девойче ни се извини любезно, че са ни забравили сутринта и всичко тръгна както беше първоначално предвидено. След час автобусът се беше напълнил и пътувахме към пристанището на Палма, където ни чакаше катамарана "Маджик". Самото яхтено пристанище е впечатляващо, милионерите не са прости и явно знаят как да си похарчат парите за нещо хубаво.
Натоварихме се и пътешествието започна.
Катамаранът си има дизелов двигател, който използва за маневриране и излизане от пристанището. Измъкне ли се от опасната близост на множеството яхти, разпъва платната и тогава започва да се усеща високата скорост с която се движи. В предната част има мрежи, на които можеш да полегнеш и да дремнеш, като единственият шум е от плъзгането на двата корпуса по водата и действа много приспивно.
След около час плаване стигнахме в залива, в който щяхме да се къпем. Бавно заобиколихме плувайки близо до брега, който целият е в скални пещери и изглежда пуст и непристъпен. Морето си смени цвета от мастилено синьо на тюркоазено и с това знаехме, че сме на правилното място за къпане! Хвърлихме котва в малко заливче с прозрачна и чиста вода, на петдесетина метра от брега. Не беше дълбоко, максимум шест-седем метра. За ентусиастите гмуркачи имаше осигурени очила и шнорхели, нямаше единствено плавници и заради това не престраших да отида до брега, за да го огледам.
Докато народа се къпеше и гмуркаше около катамарана, моряците започнаха да приготвят вечерята. Пилешки пържолки с някакви специални подправки, салатка и разбира се сангрия. Изгладнелият от плуване и гмуркане народ се нахвърли на хапването и пииването, приесъединихме се и ние, като аз лично наблегнах на сангрията...
Сангрията е местна напитка с която много се гордеят, но честно казано не е нищо особено. Представлява червено вино смесено с лимонада и плуващи в него плодове. На село на това му викат "шприц" :) Приятно е на вкус и влиза много лесно, но трябва да се внимава, защото като изпиеш повечко от литър и те хваща. Поднася се в кани, а плодовете които нарязват на дребни парченца и ги пускат във виното са портокали, лимони или ябълки.
Ударих десетина сангрийки като преди това подложих няколко пилешки екстри и ми се замота главата дотолкова, че втората покана за къпане я пропуснах. След двайсетина минути тръгнахме да се прибираме, а заради краткият боен сън, който направих ми се стори, че на връщане май стигнахме по-бързо. Събуждайки се видях, че сме почти в пристанището, лекото замайване от сангрийката ми е минало и беше време да се приготвяме за слизане.
Екскурзията с катамарана е кратичка, но си заслужава заради къпането в хубавият залив и доброто хапване и пийване, което правят на място.
Снимков материал:
- Полицейска кола (истинска)
- Платното на катамарана "Magic"
- Пещери по брега
- Заливчето
- Катамарана "Magic"
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test