< HomePage | Снимки
<- Неделя, 17 Юли 2005 | Начална страница | Вторник, 19 Юли 2005 ->
Понеделник, 18 Юли 2005

Стига толкова с тези организирани екскурзии, дойде времето да тръгнем сами из острова! Още при пристигането бяхме предвидили днешният ден за обиколка с кола, която смятахме да наемем.

Наемането на кола, както може да си представите не е никакъв проблем в Майорка. За един ден нормална кола като Ford Focus, ще ви струва около 40 евро + горивото. В тази цена е включена пълна застраховка, която силно ви препоръчвам да не пропуснете по причини, които ще обясня след малко. Необходимо е да имате валидна шофьорска книжка и паспорт. Самото наемане става за десет минути, връчват ви ключовете, карта на острова и кола с пълен резервоар и ви оставят да правите каквото си искате. Една уловка, която е добре да знаете - в повечето места един ден означава до края на работният ден, така че следобяд може и да не ви огрее, а ако вземете колата сутринта ще трябва да я върнете най-късно до осем вечерта на същият ден.

Не забравяйте застраховката по две много важни причини. Първата е, че винаги е хубаво някой друг да плати за вашата или чуждата глупост при проблем, а втората причина е, че тук шофьорите са доста некадърни. Още когато пристигнахме ми направи впечатление, че повечето коли са леко ударени. Тук карат предимно малки коли и не забелязах някой да се прави на състезател или да простее, но все пак всяка втора или трета кола е леко чукната или ожулена. Пътищата са хубави, много са разпространение кръговите движения, определено ги предпочитат пред светофарите. Обаче на влизане и излизане от кръговите нещо не си пускат мигачите, иначе са спокойни шофьори /макар и неделни :) /.

Въоръжихме се с кола, застраховка и потеглихме. Бяхме си избрали път в планините и покрай морето, като предполагахме че ще е красиво и определено се оказахме прави. Шофирането беше удоволствие, а и целият ден мина чудесно. Пътищата в Майорка са добре маркирани, има много табели по които да се ориентира човек и общо взето е доста трудно да се загубиш или да не стигнеш там накъдето си тръгнал.

Качихме се на магистралата за Andratx, като идеята ни беше да разгледаме курорта, след което да отидем до Sant Elm, градче което е на ръба на острова, да се върнем в Andratx и от там да продължим през планините за Солер и Са Калобра. В Port d'Andrax се помотахме за да разгледаме вилите на почиващите. Това е един от най-известните курорти на острова. Тук имат вили Михаел Шумахер, Калудия Шифър и Майкъл Дъглас, а пристанището е пълно с яхти и хубави автомобили. Естествено до тези вили човек няма как да стигне, само за да позяпа, но имаше достатъчно други красоти, заради които си заслужаваше отбиването до Port d'Andratx.

Върнахме се към основният ни път и поехме към Estellencs, като по пътя спирахме на специално означените места за снимки. Има си специален знак "фотоапрат", който ти показва, че наоколо има какво да се види. Пътят ни водеше през красиви селца, всяко от които си заслужава да бъде разгледано по-обстойно, но времето ни притискаше. Ще ги спомена малко в телеграфен стил, заедно със забележителностите им.

В Estellencs и Banyalbufar много добре се виждат изкуствените тераси, които хората изграждат от години за да задържат пръстта. Има къщи, който са направени "на ръба", всеки момент очакваш да паднат или върху тях да се изсипе някоя скала. Във Valldemossa, подминахме манастира където са живели Фредерик Шопен и Жорж Санд. Манастира беше затворен и не успяхме да го разгледаме, но така или иначе не си падаме по подобни забележителности. Мислех си, че Жорж Санд е мъж, но за щастие ме светнаха преди да се изложа и да направя някой неприличен коментар :) Минахме през центъра на Deia, по една много тясна улица на която от двете страни има много галерии и кафенета. Deia се води артистично градче, тук са живели някакви едновремешни селебритита. В Soler, завих в грешната посока и се озовахме в тесните улички на центъра, където бяхме преди два дни. След кратко лутане, все пак намерихме пътя за Fornalutx, градче известно с портокаловите и маслиновите си плантации. Загубихме около час с мотаенето си из Soler и Fornalutx, но си заслужаваше.

Продължихме и се качихме на големият път за Са Калобра, по който бяха дошли автобусите завчера, докато ние се возехме на корабчето за Soler. Пътят минава през един "естествен" тунел и един нормален тунел, за да се премине от вътрешната страна на планината където са двата язовира на острова и най-високият връх (Puig Mayor). На картата има нарисуван път до върха и си бяхме въобразили, че може да стигнем до там, но бяхме неприятно изненадани. Път наистина има, обаче е затворен, защото на върха има военна база и някаква лаборатория или нещо подобно. Подминахме малките язовири и през тунел подобен на този, който минахме, за да дойдем до тук се върнахме от страната на морето.

Продължихме за Са Калобра, слизайки през многото обратни завои. Определено е по-голям кеф да караш тук отколкото да те возят в автобус. Направихме снимки на естествено образуваният тунел, който не успяхме да снимаме когато минахме през него с автобуса. На връщане специално спрях и изтичах двеста метра, за да снимам и от другата страна. На тесният път, на който бяхме това си беше направо екстремно преживяване. Снимките на скалите по-долу, не успяват да предадат величието на надвисналите наоколо скали, които те карат да се чувстваш все едно си на друга планета. Има места където почвата е тъмно червена, а само десет метра след това е нормална, скалите са силно ерозирали, а има и такива, които сякаш са донесени тук от другаде, толкова не си подхождат с останалите. Изобщо много странно място!

Изкачихме завоите и се спуснахме към Inca, като по пътя се отбихме до манастира Люк. Тукашните манастири нямат много общо с нашите. Като начало най-голямата разлика, която ми направи впечатление е, че не са оградени, нямало е от какво да се пазят. Манастира по-скоро изглежда като имение, каквото сме виждали по филмите. Само най-вътрешната част, напомня за свято място. Не се задържахме много в манастира, за да не закъснеем за връщането на колата.

Потеглихме за Inca, а от там се качихме на магистралата за Палма и Санта Понса. Добре че си бяхме оставили резерв от време, защото на магистралата имаше огромно задръстване, което за мен само потвърди, че тук никакви ги няма като шофьори. Заради една малка отбивка, която спокойно можеш да вземеш с 40-50km/h, се беше образувала пет километрова колона. Когато най-накрая стигнахме отбивката, гледах как я преминават почти със спиране, едва ли не с маневра /е, не чак толкова ама схващате за какво иде реч ;)/. Все пак се прибрахме навреме, дори с малък аванс, което ни позволи да се разходим около вилите над Санта Понса и да снимам залива от високо преди да върнем колата и да се отдадем на заслужена почивка.

Снимков материал:
- Изглед към плажа на Sant Elm
- Самотно дърво
- Гледка от Estellencs
- Изкуствено направените тераси
- Охранителна кула
- Портокаловите плантации във Fornalutx
- "Естествен" тунел
- Най-високият връх на Майорка (Puig Major)
- Охраната на единия от двата от язовира
- Истински естествен тунел
- Странната червена почва
- Изглед към цветните скали в залива на Калобра
- "Отбивка" на пътя
- Другата страна на естествения тунел
- "Изсечените" скали
- "Изсечените" скали отблизо
- Изглед от манастира Люк (Monasteri de Lluc)
- Манастира Люк
- Залива на Санта Понса от високо

[ Коментари: 2 ]
Коментари

Не съм съгласен с разказвача, че местните са неделни шофьори. Смятам , че са много по-добри шофьори от българските. А задръстванията са в резултат на неопитността на туристите (най-вече на немските). Българите са също в категорията "недисциплинирани и неграмотни шофьори".

Написа Gencho Peev на 13-Oct-2013 11:23

Георги, колите са чукнати не защото шофьорите са некадърни, а защото в Испания е такава културата. Паркира са на много тесни места и в повечето случаи при паркирането леко подпират (чукват) другите коли. :)

Написа Филип на 13-Mar-2016 07:31