< HomePage | Снимки
Начална страница | Февруари, 2004 ->

Архив за месец Януари, 2004

Понеделник, 5 Януари 2004
11:01

Първият работен ден за годината. Най-накрая! Празниците ми се отразиха чудесно, починах си добре. Сега с удоволствие се захванах да оправям неща, който отлагам вече 3-та седмица (ще ме прощават bug report-ерите).

Днес ще е първата лекция по "Мрежова сигурност" за годината. Ще я водя аз, но пък добрата новина е, че е "Remote Adminstration". Вече съм я водил миналата година, а и на lug-bg, така че си я знам и подготовката ще ми отнеме по-малко време.

23:59

Лекцията мина чудесно, пииването след нея - не чак толкова. Добре че имаше кой да ми попълни белите петна. След излизането от Дивака всичко ми беше доста blur-нато. Разказът какви съм ги вършил беше...хмм...entertaining.

Вторник, 6 Януари 2004
23:59

След като цял ден бях на гости в старият офис и се бях отдал на ICQ и чат, съвсем естестествено вечерта на този ден да завърши в някоя кръчма. Точно това се и случи. Доста пийване, приятно похапване и интересни разговори. Този път без бели петна (дали?) в паметта.

За пореден път мистър Мърфи си показа рогцата. След като вчера пуснах версия 3.00 на SlackCheck, днес ми съобщиха за ужасяващо глупав bug. Естестествено програмата не я бях тествал дали работи като root. Е такъв е живота пуснах 3.10 утре ще я обявявам по сайтовете.

В ЮАР ще идва и баща ми. Супер! Ще сме мама, татко и аз ;) очаквам да стане голям купон.

Сряда, 7 Януари 2004
14:47

Имам да наваксвам повече от 600 емайла в linux-kernel. Много ще получат само Del като отношение, но има няколко интересни дискусии (udev vs. devfs), който ще трябва да прочета.

Обновление на форума на мрежова сигурност преди някой да е успял да го експлоатира. Хmmмм изглежда, че bugtraq са ме отписали и ще трябва да се абонирам отново. Май и pen-test са направили същото.

Patrick Volkerding пусна обновленията за локалният root exploit в 2.4.23. Интересно че за 8.1 няма нови пакети. Огледалата, който ползвам за синхронизиране още не се обновили за съжаление.

Слушам Linking Park цял ден, велики са!

23:59

Първа среща на ИББ за тази година. Събрахме се силна група, но явно "При кмета" днес не ни обичаха много, много. Поръчките се бавеха ужасно много. Като цяло обслужването никак не беше на ниво. Компанията за сметка това беше приятна.

Четвъртък, 8 Януари 2004
15:28

След дълго канене обнових машината си вкъщи до slack-current. Досега бях със някаква pre-9.1 версия с custom компилирано ядро. Като ще е гарга - рошава да е. Инсталирах си alsa и hotplug поддръжката и останах доста учуден след като всичко (е 98%) тръгна веднага и без проблеми.

Няколко уловки. В KDE 3.1.4 arts е компилиран с поддръжка на libmad (намира се в /l/). Естестествено тъй бях със KDE 3.1.3 след обновлението на arts пакета, arts-а спря да работи. Един бърз installpkg libmad-* оправи ситуацията.

Преминах на ALSA! Засега не виждам някакви чувствителни подобрения, но все пак OSS е obsolete така че това е един добър ход. Не знам защо очаквах когато съм с ALSA, sound server да не ми трябва. Май не стои точно така положението, ще трябва да попрочета документацията.

hotplug се справи доста добре с едно малко изключение. Имам две мрежови карти - Realtek 8129 и 3c509. 3com-ката ми е закачена към кабелният модем и ползвам нея. Realtek-а не го ползвам за нищо. hotplug-а обаче открива само Realtek-а, а за 3com-ката изобщо не се сеща. Без интернет е малко кофти :) Проблема беше много бързо решен с разкоментиране на два реда в rc.modules

23:59

За пореден път се убеждавам, че таксиджийте ги избират с конкурс. Вчера ме вози поредният луд, който през половината път ми обясняваше как преди малко бил някакъв, а през останалото време много въодушено се заканваше след малко да намери някой с който да се сбие. Отдвана не го би ли били разбираш`ли.

Вечерта мина доста приятно, отдавна не бяхме правили такова слушане на музика и пеене (за пийване няма да говоря то се подразбира). Естествено, хората ходят на работа редовно, така че към 4 и 30 се наложи да прекратим купона.

Patrick Volkerding все пак пусна обновления за Slack 8.1.

Петък, 9 Януари 2004
16:35

Вчерашният update до slack-current се отрази благотворно на PC-то. Без особени проблеми си компилирах SIM 0.9.2 (бъгав е) и MPlayer 1.0pre3 (не е бъгав). SIM-a го чаках над час и половина да се компилира. Машинката ми плаче за upgrade явно.

През ноща сънувах някакви ужасии, който бяха толкова реални, че след като се събудих няколко минути ми трябваха за да опомня къде съм. Брррр, мразя подобни сънища, змии и всякакви такива.

Вчера се хванах на бас, че в "A perfect murder", Viggo Mortensen не е рус. Мисля да го спечеля, но това ще стане май само след гледане на филма. Хубаво щеше да е и да помня на какво се хванахме :)

След като три вечери подред хващам "Догма" по някоя от кабеларките, 4-ти път не успях (не че бях в състояние де).

23:59

Гледах "Walking with the Dinosaurs", BBC за пореден път надминават себе си. Всеки който успее да се снабди със 6-те серии силно му препоръчвам да ги гледа!

Вечер в О'Шипка. На хората явно не им се говореше и предпочитаха да си пият водката. Anyway - ранно прибиране в 0 и 40, гледане на последните две серии за динозаврите и 10-09 на "Приятели".

Събота, 10 Януари 2004
23:52

...I'll be right here if ya need me
in my life, I'll need you here don't ask why
I'll never disappear...

Неделя, 11 Януари 2004
23:59

За пръв път ми се случва в кино "Арена" да има толкова много хора, че чак да няма билети. Явно народа доста се е зарибил по "Властелина на пръстените - Завръщането на краля". Аз за щастие го гледах на 26-ти миналата година и днес факта, че не успях да се добера до прожекция не ми направи голямо впечатление. Хубаво беше, че хората, който поканих не се съгласиха да дойдат, иначе щеше да е голяма излагация от моя страна :-(

За пръв път се возих на метро в София! Досега се бях возил само на парижкото. Сравненията са трудни за правене - софийското е доста красиво (в Париж беше страшна дупка), но пък парижкото е доста по-полезно (много дълго и стига до всички места, на който би искал да отидеш). Цената на парижкото не я помня, но в Сф ми струваше 50ст., който даже не платих защото ме черпиха метро :-)

Култово гледане на Догма - отново! Преводача явно беше някакво хлапе, което си беше оставило ръцете. Няма да цитирам конкретни фрази, защото превода беше под всякаква критика. Добре че знам за какво става въпрос и не гледам много много субтитрите. Кевин Смит е велик режисьор и сценарист - признавам го! От неговите филми май само Mall Rats не съм гледал и в най-скоро време ще поправя този пропуск.

Версиите с български дублаж на "Ice Age" и "Monsters, Inc." са много добре направени. С удоволстивие ще си купя DVD изданията при първа възможност (не се заричам, обаче). В Ice Age, фъфлещият ленивец е голям сладур! Почти успява да надмине по култово присъствие праисторическата катерица - Scrat.

Понеделник, 12 Януари 2004
23:59

Днес поработихме добре. Неща, който трябваше отдавна да бъдат свършени бяха свършени. С три думи - "доволен съм, засега" ;)

Добавих нови снимки към колекцията от мои снимки, на който съм излязал добре (не, не са публични, имам си причини, може би някой ден...)

Толкова се бях заплеснал в приказки, че изпуснах лекцията по мрежова сигурност за днес. Какво да се прави...

Вечер на почивка, гледане на телевизия и ранно заспиване, последвано от ставане в 2:30 за да отговоря на няколко писма и за да напиша този текст.

Вторник, 13 Януари 2004
23:59

Не успях да пусна на проклетата C-Media (CMI8738-MC6) да свирят шестте канала и това си му е! След като изчетох всичко по въпроса, изръчках всяка възможна конфигурация и безброй въртене на кабели, работят само 4 от тонколоните (и то когато зеленият и оранжевият кабел са разменени), а от задните две се чува само тихо бръмчене. Е поне като са завъртяни кабелите работи баса...

Разгадах загадката с ICQ-то, което въпреки коректната парола не искаше да се регистрира.

Номерът с който имаше проблеми е регистриран доста отдавна със стара версия на ICQ. Оказва се, че тази версия е ограничавала паролите до 8 символа. Пишеш си парола, колкото си искаш дълга но само първите 8 символа се ползват. Ефекта от тази умнотия е, че когато се опиташ да се регистрираш с някое по-ново ICQ (sim да речем) и си въведеш пълната парола, естестествено получаваш съобщение, че паролата ти е грешна. Е решението беше да се въвеждат само осемте символа и сработи.

Вечерта започна без особени обещания за купон, но след доста бяло вино завърши с много хилене и дълги разговори на всякакви теми. На сутринта се оказа, че никой не си спомня за какво сме си говорили, но единодушно се съгласихме, че е било много весело и че сме приказвали пълни глупости. Пииването май ни беше малко в повече.

Мъдрост за деня: Като си пиян - не пиши sms-и, не пиши емайли и не се докосвай до ICQ и изобщо до всякаква форма на комуникация с хора, който не са около теб и не са в същото състояние.

Много са ми противни заведенията, който в плейлиста си имат от Craid David до Азис (брррр). Седиш си, никой не закачаш, слушаш си приятна музичка и изведнъж ти пускат Азис. А мерси много, #%$@#^@$%$^! Но тук купона не свършва! Някакви red necks се въодушевяват, стават да "танцуват", че и пеят от горе на това, докато ти едва, едва си преглъщаш десерта. Направо ти идва да станеш, да ги поканиш отвън на шамари (начело с дебелия барман, който е пуснал музиката) и да им смениш следпубертетните физиономии.

Сряда, 14 Януари 2004
18:09

Не изпратих и двете писма, който написах в отговор на един горещ thread във fsa-members. За пореден път се убеждавам, че когато се ядосаш на глупостите, който пишат някой хора, по-добре да не отговаряш веднага. Остави за по-късно. В 98% от случайте изобщо няма да отговориш и така ще е по-добре.

Днес си направихме голяма разходка из града. Зяпахме магазините, тук там влизахме и разглеждахме. Открили са фирмен магазин на Adidas, където цените са горе-долу прилични. Харесах си няколко неща, но да видим кога ще си ги купя. В Халите всички, който стояха в баровете, приличаха наркотрафиканти и арабски терористи.

Много кофти впечатление за пореден път ми правят софийските улици и собствениците на кучета. Всяка по-малка улица около центъра мирише на кенеф и навсякъде е осрано. Е да му еба мамата, като ще си гледате куче в центъра на града и ще го извеждате по улиците, поне си чистете след него. Не сме длъжни като вървим по тротоара (по който има предимно коли, пешеходците са на улицата) да се оглеждаме и да правим слалом между настъпени и все още не настъпени кучешки лайна!

23:59

Направих малко обновления по кода на "дневника". Утре повече! За стоте реда код, който показват това което виждате мисля, че се справят добре засега.

Четвъртък, 15 Януари 2004
14:41

Днес е Personal Firewall Day. Всички, който ползвате разни "операционни системи" от сорта на Win 9x/NT/2k/XP се погрижете за себе си!

16:28

Мъдрост на деня: Ако ви кажат, че е гадно да хапнеш майсторски проготвена домашна леща - не им вярвайте, но пък ако ви кажат, че е приятно да си плащаш наема - пак не им вярвайте :-)

Няма нищо по смешно от компания, която тръби, че предоставя линукс решения за бизнеса и едновременно с това ти изпращат поща с MS Outlook Express с грешно кодиране на кирилицата. Ефекта естествено е, че получаваш само ????? ???? ??? и от смях те заболява корема.

23:59

Сбирка на СБТП (Сдружение за Борба с техническият прогрес), дълги обсъждания на протестни действия и всякакви анти кампании. Пииване на малко водка, която случайно беше в офиса и големи спорове за и против MS бозите. Сериозните бъдещи членове на СБТП бяха в подкрепа на анти MS бози и се разразиха епични битки, който завършиха с двама убити и трима ранени. Кръвта беше оттечена и утре никой няма да разбере какви са се вършили...

Content-а се оказа че е нараснал на повече от 0.5 Tb и горката машина наречена host сервира над 80MBit постоянно. Порно маниаците не спят.

Кракбел /footnote/: Не знам кой го е писал това в 23:59 обаче е послъгвал сериозно за всичко освен за content-а.

Петък, 16 Януари 2004
06:03

След започване на няколко бутилки червено в Студ. град последва преместване в "Халбите". От там не ни изгониха, а просто затвориха и ни принудиха да отидем в Дивака.

След отиването в Дивака, персонала беше твърде любезен да ни донесе, каквото си поръчаме, което се изразяваше в:

4 x 1л червено вино (2л мерло, 2л някакво друго)
4 x 0,250л кока кола
2 x 0,250 минерална вода
3 x 0.500 Стела Артоа
2 x 0.500 Astika
+ някакви хапвания
и някакви други екстри, който не помня

Всичко беше изконсумирано и поето без оплаквания. Всеки който имаше протести беше изяден, а неговата сметка опростена.

В заключение може да се каже, че изобщо не сме пили и никакви глупости не сме говорили. Това е 100% видно от написаното досега.

Тази, която ми оля пуловера с червено вино, ще си плати с кръв, в краен случй с вода от пералнята!

Този който спи на пейката утре ще готви и ще нахрани гладните си колеги!

Peace grandma!

...And justice for all!

18:18

Изпрах си пуловера без проблеми, не било чак толкова трудно да се изчисти червено вино. Утре ще пробвам да оправя и панталона.

"Спящият в Дивака" се отчете със страхотна леща, която не беше точно леща, а по-скоро зеленчукова супа. Както и да е беше едно от най-вкусните неща, който съм хапвал в последно време. Respect maa maaaan!

Мъдрост на деня: Ник`ва мъдрост тука нема, само простотия, батка!

Свалих си 10-10 на Приятели и Revolution OS. Revolution OS обещава да е много интересен филм.

Като чета какви съм ги писал в нетрезво състояние, не мога да не се потупам по рамото :) Има голям напредък от преди година, когато в подобно състояние пишех тотални глупости.

Събота, 17 Януари 2004
07:34

Ранно прибиране от гостито, на което бяхме (то започна на 16-ти, но за 16-ти писах достатъчно вече затова го описвам тук, макар че и днес беше ден, който беше много наситен с усещания и забавления) Та за гостито. Вечерта се очертаваше да е скучна но за късмет Бедо се обади и ни покани на червено винце и пържолки правени на жив огън. Хапването беше страхотно, домашното арменско винце също. За съжаление ни свърши разредителя, а и самото вино. За последно изпихме две бутилки асеновградски мавруд. Мавруда хич не ми хареса. Слушахме музичка цяла нощ, скачайки от канал на канал. Много добра българска музика е почнала да излиза - Gravity Co., Phuture Shock - respect!

11:20

Страшно трудно ставане след лягането преди няма и 3 часа, но все пак уговорката си е уговорка (само ако знаех...хич нямаше и да ставам).

14:10

Започна се! Ако ти кажат, че да ти правят татуировка не боли, значи те лъжат и то много. Вярно че става дума за 25x15 см., което си е доста работа, но болката изобщо не беше толкова, колкото очаквах. Ако знаех, че е такъв зор, сериозно щях да се замисля преди да поискам толкова голяма татуировка като първа. В първите два часа докато Сашо работеше върху мен, постоянно звучеше някаква много тежка музика. В един момент болката и якото дрънкане толкова ми дойдоха в повече, че ми идеше да убия всеки, който ми беше пред очите. След кратка почивка тормоза продължи, но помолих да сменят музиката, защото вече ми идваше нанагорно. Пуснаха радио и там имаше някаква електроника, която ми даде сили да издържа още около час и половина. За щастие имаше почивки, който ми даваха възможност да се посъвземам. Най-трудно беше накрая, когато трябваше да се връща върху вече татуираните места за да добавя цветове. По думите на хората, който бяха около мен съм изглеждал така сякаш съм искал да изям дивана, на който лежах. Нахапах си ръката от зор. Е след над 4 часа и половина всичко беше готово! Спокойно мога да кажа, че си заслужаваше.

19:30

Антонов ден! Започване в Халбите. До един момент бях като убит. Явно адреналина, който ме държеше, докато ме татиураха си беше отишъл и се чувствах страшно уморен. Дори мислех да си тръгвам. За щастие по някое време се пооправих (не без помоща на зелен sobieski :-) и се започна лудо хилене и приказване на глупости. Изненадах себе си колко глупости мога да наговоря за отрицателно време. Както по-късно Антон отбеляза (и правилно), че понеже света ми бил крив заради тормоза през деня съм си връщал сега на народа :-)

12:20

В Халбите привършихме, натоварихме се на таксита и отидохме в О'Шипка. Там ни посрещнаха с някакъв death metal, който можеше да ти проглулши ушите. След като два часа днес по неволя бях слушал нещо подобно тук ми идваше в повече. За късмет в един момент тока изгасна и музиката спря. Около 10-ина минути нямаше ток и хората, както бяха на компании почнаха да си пеят. След като дойде тока изчакахме още 10-ина мин докато win98 си check-ваше харддиска (хахаха!). Решиха да сменят музиката! За пръв път слушам в О'Шипка нещо електронно, нещо различно от здрав heavy metal и изобщо нещо, което става за танцуване. Сашо (който ме татуира) и неговата компания бяха и те в О'Шипка и в един момент се присъедиха при нас в залата и стана страшна фиеста. Гол до кръста танцувах над два часа и половина, имаше пого и много щури танци.

05:30

Таксито ме остави пред вкъщи но се оказа, че ключовете ми са останали в О'Шипка. Добре че си тръгнах малко по-рано от другите и те бяха още там. Звъннах им и са ги намерили. Спах у Течо, късмет отново, че Луко си вдигна телефона и ми отключи. Не знам защо с замъгленият си мозък си мислех, че мога да отида в офиса. Ключовете за вкъщи и за офиса са на една връзка :) Ако Луко не беше вдигнал телефона, какви щях да ги върша - божа работа.

Неделя, 18 Януари 2004
11:30

Събуждане у Течо. Мотаене из града и разбор на вчерашният ден. Супичка и биричка при Джони и Нина. Единодушно мнение - вчера беше най-силният ден за годината (засега).

Кракът ме боли и ми доста кофти. Интересно, че като ходя не боли, но спра ли веднага се обажда. Най-вероятно още ден-два докато там, където е татуировката почне да зараства и всичко ще е ОК.

Днес ще си отспя имам да си наваксвам за два дни в който видях по-малко от 7 часа сън общо.

22:04

Гледах RevolutionOS. Хареса ми но не колкото Codename Linux (ако някой го има на англисйки ще съм му много благодарен!). Не ми се ще да си представям как изглежда Сталман пеейки Free Software song :-)

Понеделник, 19 Януари 2004
23:59

Вторият тест по Мрежова сигурност за годината. Първият го изпуснах по независещи от мен причини (бях извън София), но на този присъствах. Много е забавно, когато седиш отпред на катедрата или отзад на най-високото и наблюдаваш изпитваните. Виждат се абсолютно всички хитринки, който се опитват да правят. Само че тестовете над 200 варианта, така че преписването е леееко усложнено %(

Този път започнахме да проверяваме тестовете още по време на теста за разлика от миналата година, когато беше невъзможно, просто поради големият брой хора, който бяха в залата. Този път бяха по-мъничко за щастие. Миналата година бяха над 350 човека в две групи и тестовете ги проверявахме до 2:30 сутринта. Този път бяха само около 200 човека и в 9 и 30 бяхме готови. За проба всеки от нас направи по един тест. Резултатите: най-ниската оценка беше 26 точки (от 30 възможни), а най-високата 30 (добре де, 29, но си държа на контестацията :) Времето за правене на тестовете - моето и на ManiaX-а около 6 мин, на Ники, Пенчев и Бъчваров 10-15 мин.

Резултатите от тестовете утре на сайта на курса (ако ManiaX-а ми ги изпрати).

Преместихме се в "Торонто" (което не един път сме затваряли, което стана и сега) за да се видим с Боян, който си е дошъл от Исландия. Направихме и на него два теста, с който се справи отлично (не че сме очаквали друго :) Приятно хапване, черна биричка и разговори предимно за компютърни глупости.

След като 2-ма човека по телефона ми казаха, че си почиват, а на третият на който звъннах телефона му беше изключен, приех че това е знак. Днес не е за купонясване и се прибрах рано по живо, по здраво.

Който иска RevolutionOS да ми драсне една пощица да му дам URL.

Вторник, 20 Януари 2004
13:31

Платих си наеми и всякакви сметки и сега съм доволен, че поне до началото на март няма да се занимавам отново с подобни досадни дейности. Интересен hack от живота, ако на едната каса ви кажат, че не могат да търсят по адрес за да си платите, просто отидете на другата и започнете направо да питате за адреса. За мое голямо учудване в ел. снабдяване сработи :-)

Сложих резултатите от тест 2 на Мрежова сигурност на сайта. Хич не съм радостен от това, което виждам :(

Кракът вече ми минава, още два дни максимум и всичко ще е зараснало. Tatoo rulez!

Вече имам подробностите за ходенето до Южна Африка. Ще летим на 29-ти януари за Лондон с British Airways, там имаме два часа престой след което ни предстоят 11 часа полет до Йоханесбург. От там заминаваме за Sun City, където имаме три /или четири/ нощувки. Ще спим в Sun City Hotel. Следва фото сафари (нищо няма да трепем, явно), разглеждане на Йоханесбург и вътрешен полет до Кейптаун. Преспиване, а на другият ден Peninsula Tour - разходка до Нос Добра Надежда (Cape of Good Hope). Това е най-южната част на Африка, където се срещат Индийският и Атлантическия океан. Точката на самото срещане се нарича Cape Point. Продължава се с разходка по бреговата ивица False Bay до Boulders Beach, където ще се мотаем около пингвините Jackass (що за тъпо име? /били наречени така, защото ревели като магарета, хехех/). На следващият ден разглеждане на третият по големина аквариум в света или дегустация на вина Wineland Tour (как ли ще ни качат в самолета след това :-) Довлачване до самолета (Boeing 747), 12 часа полет до Лондон, два часа престой и още два часа полет до София. На 7-ми февруари в два следобед трябва да сме тук.

За съжаление в пътуването не е предвидено посещение на най-високият мост за bungy jumping в света - Bloukrans River Bridge. Честно казано разни разходки за гледане на растения и пингвини ще ги пропусна с удоволствие (мога да си ги гледам и по Discovery и National Geographic). Ще се опитам да се добера до моста на всяка цена! След като съм скачал от най-високият мост на Балканският полуостров, защо пък да не скоча от най-високият мост в света? Като гледам картата изглежда близо до Кейптаун и няма да има особени проблеми (стискам палци).

23:59

Лелее какъв купон се разразява около оценките от вторият тест. Чудя се да се смея или да рева от смях. Най ми хареса anonim, който без да каже кой е или поне факултетният номер пита къде му е оценката. За съжаление днес кристалната ми топка си я забравих в другият костюм, а пък резервната преди 3 дни ми я откраднаха, така че не успях да отговоря адекватно на конкретно зададения въпрос :-)

Е ще видим утре к'во ще става, от опит знам че викането е само по форумите, но не и на живо, така че спокойствие и тапи за уши^W^W^Wсилна храна.

Сряда, 21 Януари 2004
12:28

Patrick Volkerding отговори на bug report-а ми и пусна нов пакет kdemultimedia. Доволен съм, защото се случва за втори път. Миналият път пак реагира за по-малко от един ден (че даже и в ChangeLog-а ме спомена). Take this Billy Boy!

Във full-disclosure продължава идиотският flamewar около personal firewall day. Не стига това ами и нов се заформя около това, че много се плюело по микрософт. Че за тях хубава дума може ли да каже човек? Мамка му всеки си има мнение както всеки си има гъз, не е нужно всеки да сере във всеки thread, който се заформи! Не че ми пречи особено да натискам T и да прескачам простотиите, ама поне в един thread да се пишеше. Всякакви глупаци (най-вероятно ползвайки Outlook или друг подобен piece of crap) развалят thread-ването на съобщенията и в един момент почвам да се боря с 10-ина нишки наведнъж, аман.

Грешката в qmail-smtpd, която Жоро Гунински откри не е exploitable (както и очаквах). Много съжалявам ManiaX-е ама няма радост за теб ;-)

16:11

След като вчера беше най-странното време, което съм виждал през януари (15 градуса, слънце, вали дъжд) днес всичко се обърна. Вали гаден сняг цял ден и даже натрупва, пфууу.

Четвъртък, 22 Януари 2004
08:30

Ти в ред ли си да пишеш толкова рано бе? Амии не съм май, щото не съм си лягал и сега се прибирам. Нищо тъкмо ще опиша как мина вчерашната вечер, който продължи до сега.

Вчера след контестациите (леле колко се чудих как беше думата), отидохме в Тукан с колегите. Не знам защо но за трети или четвърти път забелязвам, че след лекция отидем ли в Тукан, почва да ми се пие зверски, глътвам нещо там, изнасям се нанякаде и след това става голям купон. Днес беше потвърждение на правилото.

Отидох в старият офис и след като поиграх малко на някаква пуцалка се замъкнахме в Дивака. Вечерта тъкмо започваше, водките също. За пръв път съумяхме да счупим пепелник там. Добре че си ни знаят...

Следват култови части от разговорите, който записах на една салфетка за да не ги забравя. Хората се съгласиха да бъдат цитирани :-)

При обсъждането на въпроса - "Какво ще си купиш ако имаш един милион лева?" всеки изказа някакви странни желания. Луко обаче, какъвто си е алтернативен направо ни уби:
- Ще си купя 14 процесорен сървър с Intel-ски процесори!
- ?!?!? (недоумение от наша страна) ..... и?
- И ще си предложа услугите!

Следващото може да ви прозвучи като виц но го видях (чух) на живо :-)

След вече 30 минутно лирично отклонение по темата - трафик, интернет, работа, компютри и т.н., нормалните хора на масата е ги хванащат нервите. Следва въпрос към Луко, който най-дейно води разговора:
- Колко да ти дам за да спреш да говориш за работа?
...отговорът естестествено не закъснява...
- $6000 долара. Толкова струват 2 мегабита външен трафик.

Не мога да изпусна и другият класик, Течо:
- Малей! Супер много те харесвам! ........ шегувам се.
- Ти си супер боклук! ....... шегувам се.

След Дивака се отнесохме у Течата и продължихме със зелен Sobieski, пури, музика и танци. Тръгнахме си в 8 без 15 и ми е много чудно как така от тях до нас съм стигнал за 45 мин при условие, че пътя е за 15 мин. Никъде не сме се спирали даже вървяхме бързо. Е това остава загадката на вечерта. Има някакво предположение че сме чакали светофара на Витошка 30 мин да светне зелено ама не ми се вярва много, много %-)

14:05

Събуждане, естествено изпуснах сутрешният влак за Пазарджик. Нищо ще се кача в 16 и 20.

18:10

Пз! За пръв път тази година. Посрещането беше не точно, както очаквах. Хванах си такси за вкъщи но не мина без приключения. Първо 20 секунди дърпах вратата, защото беше замръзнала. След като най-накрая успях да я отворя и да се кача, таксито тръгна, но 10 метра след това шибаната врата се отвори на един завой и замалко да изпадна! От тук нататък през целият път трябваше да я държа за дръжката за да не се отваря (добре че града е малък и стигнахме за няма и 5 мин).

19:40

Защо в шибаното заведение няма Зелен Sobieski, а като питам за Bacardi ме гледат като изстреляни? 5% сервиз отгоре на това! Утре се прибирам, майната му.

Петък, 23 Януари 2004
14:30

Събуждане с болежки тук и там (ама не се оплаквам :) Естестествено, че няма да се прибирам, имам да подавам документи за шофьорска книжка (която загубих отдавна). Е, мина бързо и лесно, всичко беше подготвено само дето трябваше да се разкарвам в ужасен студ до КАТ и обратно.

16:30

Тръгнахме към Цигов Чарк. Компания от обичайните заподозрени :) Пътят беше много кофти и стигнахме чак по тъмно. Вечерта се очертава да е сериозен запой и ядене.

Събота, 24 Януари 2004
23:59

Както и очаквах купона вчера продължи до мнооого късно (в случая до 04:30). Доста мохабет, пииване и хапване. След полунощ като се отвори една тема за казарма и подобни простотии, та чак към четири и половина се усетихме да идем да си легнем.

След като всички се събудихме, решихме да ходим да спортуваме (хехехе), метнахме се на колите и отидохме на ски пистата. Добре "поспортувахме", както и очаквах. Стигнахме до влека, погледахме 15 мин скиорите и се забихме в барчето :-)

На връщане имаше каране в стил Colin McRae, когато кара на зимно рали.

Вечерта беше кротка, 6 човека не успяхме да преборим една бутилка Bushmills (срамота!).

Неделя, 25 Януари 2004
12:30

Събуждане, закуска, мятане на колите, прибиране. По язовира, който беше замръзнал целият, имаше много рибари (луди?!?), който си бяха изкопали по една дупка и си ловеха рибичка.

Спокойно прибиране в София, почти през целият път дремех, макар че в колата беше много студено (шибаното парно като се включи и вентилатора почва да реве на умряло)

18:40

Явно Антонов ден започва тази година по рано. Народа се беше изпонаквасил и плямпаха пълни идотщини, whatever...

Понеделник, 26 Януари 2004
16:47

Направих няколко добавки в кода, който движи дневника. Добавих възможност всеки запис да се преглежда отделно, а скоро ще има и RSS feed. Като се съберат записи за повече от един месец мисля да добавя и възможност за разглеждане по месеци, засега обаче няма нужда.

17:33

Добавих и RSS feeds. Връзките към тях ще видите в менюто отстрани при другите линкове. За пример ползвах генерираният XML от Movable Type. За щастие още от началото на писането на дневника използвам XHTML, така че не се наложи да променям нищо по текстовете. В XML-а винаги се показват последните 15 записа.

23:59

Преди да заспя гледах по Диема+, Шестият Ден с Бат Арни. Гледал съм го и преди слаба работа е. Още не мога да си простя десетте лева, който платих за предпремиерна прожекция във FX Cinema по-миналата година. Бяхме с Антон и си мислехме, че след като Бат Арни ще е x2 (клониран) ще има два пъти повече трепане и взривове. Нищо подобно, едвам успяха да взривят една сграда и то не беше дори много зрелищно! Съвсем друга работа е Истински Лъжи, където взривиха атомна бомба, а бонус беше че я гръмнаха в Щатите. Кеф! Както и да е...любим цитат от Шестият Ден - "Върховният съд спря корпорацията Майкрософт да купи щата Калифорния. Аргументът беше, че корпорациите нямат право да са собственици на американски щати.".

Вторник, 27 Януари 2004
13:50

Рожденият ден на Антон. Довечера ще е яко пънкария и напиване. Да видим този път какви ще ги изпонасвърши народа.

16:15

Някакъв посран малоумен смотан олигофрен е спамнал форума на bgit.net. Оплаках се на собствениците на сайта, заради който е спамвал та дано му изтрият акаунта.

И тук май е мястото официално да обявя (не че не съм го казвал 100 пъти) - падне ли ми някой спамер в ръцете ще му строша всяка една кост в тялото, ще го накълцам на парчета и след това ще сипвам сол в раните му докато пукне в ужасни мъки. Спамерите са най-долните същества в интернет! Трябва да бъдат преследвани бити и насилвани! Каквото лошо се сетите, че може да се направи на някого направете го на някой спамер.

Най-отвратителното в цялата история е, че почват да се появяват и български спамерчета. С тях борбата обикновенно е лесна. Те са толкова прости и малоумни, че даже не могат да се крият ефективно. DoS-а на сайта им, изпращане на стотина хиляди писъмца към тях и още няколко хитринки, който си крия по джобовете вършат супер работа за да ги откажеш от правенето на глупости втори път.

Тъпият нов майкрософтски вирус, който е излязал и DoS-ва sco.com, даже не съм го и видял :) явно филтрите на пощенският ми сървър си работят чудесно.

Сряда, 28 Януари 2004
12:30

Събуждане. Припомняне. О'Шипка! Drum'n'base. Руски размер. Група. Live! Танци. Снимки. Прибиране. Недоспиване.

Четвъртък, 29 Януари 2004

В София вали сняг. Добре че колата е наблизо и няма много хора да ни гледат сеира. В този сняг трима човека с летни якета и обувки са странна гледка.

Пристигаме на летището и следва първата изненада за деня. Heathrow и Gatwick са затворени поради силен снеговалеж. Маршрута се променя - ще летим до Виена от там за Париж и чак тогава за Johanesburg.

Check-in на багажа, митница, качваме се на автобусчето, което ни стоварва пред малък McDonnell Douglas. За пръв път ще летя със самолет!

Излитането е вълнуващо - ускорение като на спортна кола, леко усещане за обръщане на стомаха при издигането, преминаване през облаците и след това слънцето, което грее над тях - красота!

Летим на 4500 метра и наблюдаваме под нас Сърбия и Унгария. Нахраниха ни с някаква странна салата и докато се усетим и кацаме във Виена. Кацането е придружено със слаби ръкопляскания.

Виена. Втора изненада за деня - телефонът ми не работи :(. Какато правилно предположих, Mtel не са ми включили роуминга. За щастие на майка ми и на баща ми телефоните работят. Звънкаме в България и скоро ще имам работещ телефон.

Париж ни очаква.

Този път летим със Airbus A320. Отново с Austrian Airlines. Airbus-а е доста класи над самолета, с който излетяхме от София. Има тв екрани през 3 седалки, раздават ни слушалки и можем да слушаме 10 радио програми, на телевизорите върви информация и карта на полета, а по-късно и филм от Discovery. Хранят ни със салата от скариди и спагети. От информацията на тв-то се вижда че летим на около 10000 метра. Кацаме в Париж без никакви ръкопляскания.

Париж (Шарл Дьо Гол). Първото ми впечатление, е че рулираме много време над 15 мин, преди самолета да спре. Слизаме и се озоваваме в огромно хале, което е доста подтискащо. Телефона ми вече работи! Пращам SMS-и на любими хора и звънкам тук, там. Вярно работи! Браво на Mtel.

Имаме повече от 3 часа до полета за Jo'burg. Много време или поне така си мислим, не знаем какво разкарване ни чака. CDG е доста омотано летище. След като хората на Air France ни казаха, че терминал E22 е на 5 мин от там, където бяхме аз, майка ми и баща ми все пак решихме да проверим къде е. И добре, че го направихме. Лутахме се над час докато открием терминала за заминаване, който ни трябваше. Ще ме извиняват французите но в сравнение с летището във Виена, указанията им са доста объркани. Снимах един информационен екран, който boot-ваше DOS и след това зареждаше Novell driver.

Както и да е, след четири разходки напред и назад цялата група се събра и е време за полет. 10 часа и 55 минути с Boeing 747-400 на Air France до Jo'burg.

От duty free се зареждаме с J&B и Bushmills и спокойно се настаняваме в огромният Jumbo Jet. Трето излитане за деня, този път с най-големият комерсиален самолет в света. За съжаление сме в средата и не можем да наблюдаваме нощния Париж през илюминаторите. Предстоят ни 8700 км полет на 10500 метра. Ще преминем екватора и в 11 часа сутринта ще сме в Jo'burg.

Първото хапване за полета е вкусно пиленце с червено винце, след което продължаваме на Bushmills. Бутилката застрашително се изпразва. Доливам си за последно - стига толкова за днес. Утре сме от другата страна на екватора!

[ Коментари: 1 ]
Коментари

Здравей Георги, сега попадам на пътеписа ти след толкова много години, изпитах невероятни емоции докато го четях. Абсолютно съм съгласен с теб че летище "Шарл Дьо Гол" е едно от най-омотаните летища в Европа.Според мен единствено Барахас в Мадрид може да му прави конкуренция :). На мен също ми се наложи да летя през Париж и по съвет на мой приятел предварително се запознах с картата на летището. Това ми помогна особено много да се ориентирам сравнително бързо при смяната на полетите ми. Препоръчвам на всеки който за първи път ще лети през Париж предварително подробно да се запознае с начина на предвижване между отделните терминали.

Написа Краси (www) на 14-Dec-2012 12:20


Петък, 30 Януари 2004

Събуждам се. Ушите ми бучат и главата ми е леко замаяна от вчерашното пиене. Пиивам още малко Bush и ми минава. Добре, че раздават тапи за уши за да приглушават монотонният шум от двигателите. Остават 30 минути до кацане. Проспал съм минаването над екватора и вече е време да се приземяваме в Jo'burg. Попълваме митнически декларации, а местните завързват мохабет с нас.
- Както го пиете това wiskey, да не сте тръгнали на лов за лъвове?
- Естествено, съмнявате ли се!?!?
Големи веселяци са тези.

10:55

Кацаме в Johanesburg. Повече друсане отколкото при предишните кацания, големият самолет нещо вижда зор. Тук няма ръкав и се товарим на малко автобусче, което ни откарва до терминала. Времето е приятно, температурата 28° C, пристигнали сме точно на време и където трябва ;)

Докато чакаме на опашката пред паспорт контрола изпращам двайсетина SMS-а на приятели с поздрави от ЮАР. На 2/3 от тях получавам отговори.

Качваме се на микробуса, който ни чака и поемаме към Sun City. Движението е обратно! Доста страшничко е, когато погледнеш напред и нямаш шофьор или пък след някой завой видиш как кола се е засила към теб в "твоето платно".

Движим се по пет лентова магистрала през покрайнините на Jo'burg. Допивам Bush-а и отваряме J&B-то. До Sun City и то ще е попривършило, а ние ще сме изпяли доста песни.

Хващам се за телефона и звъня на приятели, говоря си дълго с тях, питам ги как е времето и изобщо ги дразня :> (Mtel ме обичат, а хората около мен се заливат от смях като ме слушат какви ги плещя).

Извън Jo'burg слизаме от магистралата и поемаме по нормален път с интересни ограничения на скоростта - 100, 120, 100 .... През първите час, два на пътуването около пътя често има сковани колиби и черни хора, който се шляят. Лежат по тревата или пък се опитват да продават всевъзможни неща на сергии. В един момент пред нас се простира голяма равнина, в далечината се виждат хълмовете зад който е Sun City и две платинени мини (така ни обясняват). Наближава краят на пътуването за деня.

Sun City. Следва нова изненада, не сме настанени в The Sun City Hotel, защото нямало места. Добре че хората тук са любезни и заради това неудобство са ни прехвърлили в The Palace of Lost City. Двореца на Изгубеният град - най-новият, най-луксозният и изобщо една от големите атракции в комплекса. Седем звезден - не пет, седем. Ей това е извинение за причинено неудобство.

След като виждаме хотела, се чуват много възклицания от сорта на - "Ама тук ли ще сме?", "Ай стига бе!", "Не може да бъде!", "Не е истина!".

Бързо се настаняваме, обличам си банските и отивам на басейна. Плацикам се в топлата вода на The Grand Pool и засядам на бара за да пийна Маргарита. Бъбрим си с бармана, който е впечатлен от татуса ми. Пита ме:
- Откъде сте, сър?
- Не си го чувал - България.
Замисля се за няколко секунди и смеейки се казва, че наистина не го е чувал. Не съм очаквал нещо друго :-)

18:00

Пиивам няколко маргарити, нашите идват и те, снимаме се, подписвам сметката и бара затваря. Прибираме се в стаята, баща ми ляга да подремне, а ние с майка ми тръгваме плахо, като туристи новобранци (каквито и сме) да поразгледаме хотела и наоколо. Научаваме че на всеки 15 мин (24/7) има транспорт до центъра на Sun City. Обикновенно отива в Entertainment центъра или The Grand Casino. Качваме се на автобусчето и отиваме да разглеждаме Entertainment центъра. Вътре също има Casino (по-малко е от Grand естествено), бинго, много видео и други игри, магазинчета и няколко места за похапване. Обикаляме набързо, още сме ошашавани къде се намираме. В едно от заведенията виждаме останалите от групата, присъединяваме се към тях за да хапнем нещо и след това се качваме на обратния автобус за хотела. Всеки споделя какво е открил из комплекса, правим планове за следващият ден. Лягаме си рано - всички сме изморени от пътуването.

Събота, 31 Януари 2004
09:00

Закусваме и бързо се отправяме към басейна на хотела. Лежим си в шезлонгите и се наслаждаваме на слънчицето. Басейна на хотела е много чист, приятен и изобщо не е дълбок, така че опасността от удавяне е минимална.

Следобед се появяват черни младоженци със свитата си. Всички от свитата са облечени в ярки цветове, булката е в бяло, младоженеца и той. Тези явно не са от бедните щом празнуват тук в The Palace.

Съвет за деня - носете шапка и се мажете с крем против изгаряне навсякъде. Иначе рискувате тялото и главата ви да изгорят кофти :-)

След басейна дремваме малко и тръгваме да похапнем. Отиваме в Cabanas на "китайски ресторант" със шведска маса. Китайски в кавичики, защото китайски храни нямаше, но пък това което предлагаха беше много разнообразно и на ниво.

След като похапваме отиваме в Entertaintment центъра за да доразгледаме. Има доста хора, който играят на игрите. Включваме се и ние и купона започва да тече с пълна сила. Много е забавно да гледаш големи хора как се вдетиняват около игрите. Всяка игра пуска талончета, който се сменят по-късно за стоки. Като на новобранци ни провървява и печелим доста талончета. Трябват ни 500 за раница.

Изморени се прибираме в хотела. Днешният целодневен плаж ни е изтискал силите, а и сме доста поизгорели.