The Diary
Дневникът на Георги
<- Юни, 2005 | Начална страница | Август, 2005 ->
Архив за месец Юли, 2005
Петък, 1 Юли 2005
Сериозна компания от 17 човека и пет коли се запътихме към язовир Доспат с цел
почивка, ядене и пиене. Никога не бях ходил в този край и се оказа, че много
съм изпуснал откъм гледки. Самите градчета и селца не са нищо особено, но
Родопите са невероятна планина.
яз.Доспат - изглед към града
яз.Доспат - изглед 1
яз.Доспат - изглед 2
яз.Доспат - изглед към Сърница 1
яз.Доспат - изглед към Сърница 2
Коментари
Събота, 2 Юли 2005
Най-добрата почивка от виещи аларми е в планина на язовир където можеш да
си топнеш гъза, да поплуваш, да гъчиш пържолки и други чудесни благини, да
снимаш красотии и като цяло да релаксираш радвайки се на хубавото време през
деня. Вечерта се изсипа порой, но ние предвидливо усетихме накъде духа вятъра
и се прибрахме. Малко снимки илюстриращи какво се случви около язовира:
Манджи - скара и мезе
Водно конче - кацнало
Водно конче в полет
Цветенца - Магарешки трън
Неделя, 3 Юли 2005
Дъжда продължаваше да вали неприятно, но това изобщо не можа да ни спре да
тръгнем към Ягодинската пещера (перлата на Родопите), Триградското ждрело и
известното Дяволско гърло. Който не е ходил в този край, мога само да му
препоръчам да отиде. За предпочитане с мотор или кабрио, защото пътищата
по които се минава са невероятно живописни.
Изглед към гр.Тешел
На път за Ягодинската пещера
Ягодинска пещера 1
Ягодинска пещера 2
Ягодинска пещера 3
Ягодинска пещера 4
Ягодинска пещера 5
Ягодинска пещера 6
Ягодинска пещера 7
Ягодинска пещера 8
Ягодинска пещера 9
Ягодинска пещера A
Ягодинска пещера B
Горска приказка
Устата на дявола (изглед от Дяволското гърло)
Водопадче
Самите пещери не мога да ги опиша с думи, просто идете и ги вижте.
На връщане минахме покрай яз. Въча (бивш Антон Иванов). Пътят се вие покрай язовира и като се изключат много паднали камъни по пътя, преживяването беше неописуемо. Винаги съм се впечатлявал от създадени от човека чудеса каквато без съмнение е каскадата от изградени язовири. Много хляб за туризъм има в този край и хората май го осъзнават.
Слизайки в долината отиваш в друга България, която няма нищо общо с великолепието на местата където си бил преди няма и час. Къде по света има страна, която е толкова надарена с природа? Имаме си всичко - планини, ниски и високи, реки, поля и море. Какво повече му трябва на човек?
Понеделник, 4 Юли 2005
Цяла седмица по Discovery всеки ден ще дават American Chopper и Mythbusters и ме е яд, че нямам телевизор в офиса. Едно време малкият ми телевизор си беше при мен и по цял ден вървеше без звук докато бачках. Чудя се дали да не си купя някакъв дребен телевизор и да възобновя тази отминала традиция?
Освен това май ще трябва да купувам камера, а изобщо нямам идея какви функционалности трябва да има, за да ми върши работа. Според мен фотоапарата е достатъчен за запечатване на спомени, но тази моя теза не среща никакво разбиране от половинката, така че искам не искам ще се купува камера :-)
[ Коментари: 10 ]Коментари
'къф телефизор, 'кви 100 лева?
За тази цел си има тунери по $30, ако се бъкнеш още 5, ще получиш и дистанционно. А пък вече има достатъчно читави USB-TV_tuner-и, което значи, че може да си пуснеш телевизията и на лаптопа си.
Ценното в случая е, че може да пуснеш TV тунера в прозорче и докато жулят реклами "за пикаене" може да свършиш нещо полезно.
Ако закъсаш при пускането им, свиркай. :))) :P
Дай марка на тунера, който да търся и все пак предпочитам телевизорче да стои наоколо.
Sony DCR-DVD403 or DCR-DVD203 german lens, japanise electronics - made in Japan! PAL - NTSC doesn't matter! Very happy with it! you will need transcode with ALL dependencies on *nix.
Аз май съм се насочил към SAMSUNG VP-M110S:
http://technomarket.bg/product_detail.php?product_id=09014532
atn: tuner - nothing better than ATI - full lirc support for the remote :)
I had the worst nightmare with VP-M110S - I called it the big BLURRR. Also had hard time returning it... they call it customer care, don't you know? Sony is 10x better just go and make short movie in the store ...
Sony и Panasonic са доста добри от това което четох из разни ревюта, лошото е че най-добрите модели които препоръчват ги няма в България или поне не ги намерих из сайтовете на големите вериги Технополис и Техномаркет. Ще ми се ако ще купувам нещо да е от Техномаркет защото там имам 5% отстъпка, която на 1000+ левова камера не си е за изпускане.
Иначе изискванията ми са: mini dv формат, да е компактна, да снима добре на тъмно, естествено firewire изход/вход. От тук нататък какво точно ще взема е божа работа :)
I remember seeing an add in dir.bg for the DCR-DVD203 a month ago - actually it was the "european" model - nothing different just another letter in the name :)) This will match all of your requirements +++
Аз бих ти препоръчал Панасоник PV-GS14. Много приятна камера. Подарих на родителите ми такава. Има добри функции и до сега не са се оплаквали. Доста е малка и е една от най-добрите камери за снимане на места с по-малко светлина за времето си (Ноември 2004)според camcorderinfo.com Ето и какви входове и изходи има(от страницата на панасоник):
Mini DV In/Out IEEE1394......Yes
Power...............................No
Analog In...........................No
S-Video Out.......................Yes
S-Video In.........................No
External Microphone Input....Yes
Headphone Jack.................Yes
USB Port...........................Yes
Според същият сайт камерата е отличена за Най-добър камкордер под $600
Искам да отбележа, че PV-GS15 не толкова добра според ревютата, въпреки че идва с remote.
Колкото до тунерите usbтата май не са достатъчно добри за качествена картина. Иначе на тази статия: http://www.extremetech.com/article2/0,1558,1814901,00.asp пише интересни неща за превръщане на Линукс в ТВ станция(нищо, че няма HDTV в БГ)
Успех в избора
имам jvc g200 1.3 mpx със секакви входове и изходи и общо зето със сички екстри (единствено снимането на тъмно - 0 lux е трагедия)от щатите ми я донесоха излиза 2 пъти по евтино от тука горе долу
незнам със какви средства разполагаш но мога да ти препоръчам Sony DCR-DVD200 на тъмно се представя отлично (нищо общо със моделите на samsung jvc etc които съм виждал) работи със мини двд дискове (доста по удобно от мидидв касетки а и по евтинo traxdata rw е 2 кинта майче) наистина има компресия но качеството е на ниво
каквото и да зимаш гледай да е с минимум 800 000 ccd входовете и изходите са ясни другите екстри който си заслужават са "wind mode" не се чува един много гаден свистящ звук като записваш ако подухва ветрец и доколко е качествен стабилизатора на картината това за сяка камера си е отделно треа да се гледа.
успех със покупката ти пожелавам.
п.с. земи си трипод ако нямаш като ходиш по магазините много е удобно.
Вторник, 5 Юли 2005
Платих цялата екскурзия, остана да взема билетите и следващият вторник след кратък полет София-Палма ни чака едноседмично печене, мързелуване и екскурзии из Майорка и околните Балеарски острови.
Август месец, май няма да ни огрее да идем на Ф1 в Истанбул, щото сме мотльовци. Знам си аз да си свърша сам работата и никой да не чакам ама ей на, чувам че билетите за състезанието са свършили, дано да е слух само.
[ Коментари: 2 ]Коментари
Е след Мармарис идва и Палма...е приатно и весело изкарване в Испания и да изкараш по добре отколкото в Турция :-)
Приятно изкарване на почивката :) и дано успееш да се класираш и за билетите за Ф1...
Сряда, 6 Юли 2005
Ако ви се случи да отидете в "Кривото" на ул.Будапеща, задължително си поръчайте свинска вратна пържола /може и два пъти, естествено ако ядете подобни неща/. Друго нещо което си заслужава е "хлебче за след работа", което представлява малка пица с разни мръвчици върху нея. След дълъг работен ден, могат да ви светнат очичките от нея. За десерт орехов сладкиш (абе май не беше сладкиш, но със сигурност имаше орехи) е нещото, което ще ви заслади хубавичко.
Всичко това полято с две бири, защото както се казва в известния виц "в живота винаги има място за две бири".
Ако ви трябва повод за извършването на подобни действия, нека днес това да бъде отхвърлянето от европейският парламент с огромно мнозинство на поправките, които се опитваха да ни мушнат дълбоко в аналните отверстия т.н. "софтуерни патенти".
Софтуерни патенти и техни поддръжници - ДА ГО ДУХАТЕ!
Ако сте забравили защо всеки мислещ човек не иска да има т.н. софтуерни патенти, бързо се ограмотете.
[ Коментари: 1 ]Коментари
Само дето на Кривото "Хляб Няма!" има ПиткаЗаСледРабота... :)
Четвъртък, 7 Юли 2005
Зачетох се в Building a Digital SLR Camera System и следвайки връзките из сайта си загубих половин ден. Едва ли може да се нарече загуба добиването на много и полезна информация пък и си намерих подарък (освен задължителното Porsche) ако се появи някой неизвестен роднина, който притежава петролни кладенци или е от фамилията Ескобар :-)
Та след няколко месеца ще имам рожден ден и един подарък, който никога не бих върнал е Hasselblad H1D. Естествено само апарата не върши работа ще трябва и разни аксесоари към него да се купят, така че моля насочете се към този сайт с цени и информация за H1D и аксесоарите му.
Цитат от Коко: Не, това не е серийният номер, цената е! :-)
[ Коментари: 12 ]Коментари
мисля че един 1ds mk2 ще ти върши по-добра работа. защо? убийствено бърза серия. водоустойчив. големи аса чувствителности, голям брой обективи до колкото мм се сетиш. и ще ти стъпи на цената на тялото на хасито :Р
пък и то хасито само неможе да снима :)
и mk2 няма да върна, а онуи за 20-те бона само снима ;)
бе, я сонито как добре си снима :)
Аз сонито няма да го изоставя, твърде е добър за размера си. Ще си го нося като втори апарат.
Един интересен линк който намерих преди някой ден -
http://www.canon.co.jp/Imaging/enjoydslr/. Много готин за начинаещи
фотографи.
Ако не смяташ че си такъв, здраве да е :)
ааа начинаещ съм си, пълен аматьор даже, просто ми харесва фотографията като хоби и се опитвам да се понауча на тази хубава наука.
Ебаси колата ... Аз трябва да съм луд :)
Абе аз и една Mamyia ZD хич не бих отказал...
За инфо: http://www.mamiya.com/cameras.asp?id=1&id2=2107
Та за Mamyia-та. Това е изцяло цифрова камера, а не като хазелблат-а просто цифров гръб за средноформатно тяло. За да ползваш Хази-то то трябва да е включено в компютър, докато Мамията си е самостоятелен апарат, койно ако решиш и на море можеш да си го да мъкнеш :) стига да не ти откачи ръцете от носене.
Иначе аз бих изчакал 2-3 месеца и пентакс да си пуснат смоят дигитален 6x7 модел.
На Хаселблата може да се сложи и аналогов гръб.
а пък според мен едно 350Д ще ти свърши чудесна работа
или направо 20Д
взимаш с него и един 17-40Л и един 70-2004Л (4Л по-добре, че другия не е за носене)
може към тях да добавиш един 85мм ф/1.8
взимаш един статив за да се кефиш на готини нощни снимки с дълга експозиция, една светкавица от рода на 580ЕХ
и си екстра
при това на фона на тези апарати които разглеждаш - ще ти излезне ефтинко :)
НО, помисли колко тежи всичкото това ;)
понякога е по-добре с по-лош апарат, но с него, а не с по-добър, но оставен в къщи (в колата, итн..)
Ако си говорим реално, отдавна съм намислил да си купя 350XT Digital Rebel с два хубави обектива и статив. За Хаселблат само си мечтая да пипна, но едва ли ще си купя някога, така или иначе 350-то ще го мъкна само когато отивам специално за снимки, иначе си нося DSC P-200 на Sony, който въпреки че е "пишка" снима добре.
Петък, 8 Юли 2005
11:57Война на световете - ебахти и тъпият филм.
Това можеше да е най-краткото ревю, което съм правил, но не би. Затова ето историята във филма разказана в пет изречения с коментари:
- Извънземните ни гледат от милион години и ни завиждат /абе ние не сме тука от милион години ама те гледат, а за какво завиждат не стана ясно/.
- Заравят неизвестно кога някакви метални машини под земята, а ние понеже сме баламурници никога не ги откриваме /ало да сте чували за метални детектори и иманяри?/.
- Том Круз с две досадни деца търчи из целият филм и гледа тревожно /децата поне пет пъти бяха за шамаросване или направо по-сериозно удряне, особено супер неприятната Дакота Фанинг/.
- Извънземните машини ядат хора с нещо като обърнат наопаки гъз след което ги плюят във вид на черва.
- Наш'то момче трепе една от машините на извънземните, след което те се бъгват и умират щото замните БЪГтерии им ебават мамата, а извънземните планирали милиони години нашествението се мотаят без противогази /ебахти и тъпите извънземни/.
Повтарям за по-голям ефект - ебахти и тъпият филм. Не си давайте парите и не си хабете трафика да го сваляте.
[ Коментари: 10 ]Коментари
мда ... верно е е*ати тъпняти ... половината филм в неква тъмна стая ... sux
След този коментар просто няма как да не изгледам филма ;-)
Хахахахаха, ще си го дръпна *само заради* ревюто ти :) Как да се изтърве такова нещо ...
Тъп тъп, ама... знаете ли що пари се изсипаха тук да го рекламират :) ? Предполагам е същото и в БГ.
Почти от всяка втора спирка на автобусите се звери земното кълбо, хванато в странна ръка със смукалца накрая... >:)
Пропусна да споменеш че накрая непомедимата американска армия все пак успя да думне един трипод и безстрашния американски войник победоносно обяви, че извънземното което едвам излази под дулата на безпогрешните американски пушки вече е мъртво! Ура! Завеса!
Напоследък май гледам само разочарования. Или може би имах прекалено големи очаквания. Този филм искам да кажа има много хубав трейлър. Имената на Спилбърг и Том Круз също ме караха да си мисля, че няма да е обикновен филм, в който просто ще гледам как света е спасен от извънземни.
Е, явно съм се излъгал. Имаше някаква загадка за психологическия момент: "Абе заеби го света да се спасяваме", но разбира се типично по американски филма си беше щастлив.
Само дето беше и супер наивен. Аз не мога да разбера как може да ни имат за толкова прости. Седях в киносалона и когато спря тока за няколко минути (да, и в Германия стават такива неща (всъщност не спря тока а гръмна някакъв бушон и им трябваха няколко минути да го оправят)) се вайках и се чудех: ще стане ли така както си мисля. И то взе че стана.
Сега накратко. Да, светът отново е в опасност. Деня е хубав (или не чак толкова). Майка оставя двете общи деца при баща им (Том Круз), докато отива с втория им баща на посещение на родители. Бащата е бачкатор, който се чуди как да изкара парите си, бачка много, в хладилника му няма нищо и му е супер гаден живота. Децата му са адски глупаво момиченце и безразсъден келеш. След работа ги оставя да гледат телевизия и ляга да поспи, когато се буди се оказва, че синчето е грабнало колата без книжка и е тръгнало нанякъде. В същия момент започва яка буря, породена от неочаквани електромагнитни сили (за които приказват по всички телевизии). Падат светкавици и става интересно...
Какво ми хареса
1. Невероятната игра на Дакота Фанинг, която е само на 11 години, но беше наистина много добра.
2. Том Круз, защото просто е той :)
3. Сцената в която разбеснелите се хора щяха да пречукат всички, за да вземат колата на Круз и при която един я взе, но после друг го гръмна... Изглеждаше убийствено реална в момент на паника.
4. Свежия хумор в началото с репликите подобни на: "Това терористите ли са?"
5. Многото кръв в един от моментите.
6. Бягането от многото специални ефекти и опита да се наблегне на историята (нищо че такава нямаше) и личната срама.
7. Църквата, която се сцепи на две при атаката.
Какво не ми хареса
1. Безумно наивния край.
2. Безумно наивно измисленото нещо, че всички коли спряха като дойдоха извънземните и разбира се една запали и в нея беше нашия човек...
3. Адски грозните извънземни.
4. Уплаших се точно на 2 сцени.
5. Как по дяволите извънземните разрушиха всичко, а наште хора се скриха в един килер в мазето и им нямаше нищо?
6. Всичко електрическо спря след атаката... Включително ръчния часовник на Круз :) Е, лампите в мазето бачкаха...
7. Извънземните атауват навсякъде и всичко, но къщата на родителите на майката е непокътната (ебати).
8. Как по дяволите ръчния часовник спря, а камерата на един чичка бачкаше.
9. Как по дяволите умряха извънземните?
Уф. Филма можеше да е не-лош. Ако не ни бяха мислили за толкова наивни. Нужно ли е винаги да има тотален Happy End? Честно казано очаквах накрая да дадат и президента на САЩ как стои пред една развалина и телевизиите предават просълзяващите му слова как ще се се пренареди света...
Защо по дяволите Спилбърг не е помислил повече и не е изпипал детайлите? Една филия с фъстъчено масло залепна на прозореца от грешната страна (в смисъл от ненамазаната) по дяволите? Аз такова чудо на физиката не бях виждал. И де да беше само това. Пълно е с недоразумения, а на всичкото отгоре и наивен сецанрий, на който никой няма да повярва.
Жалко.
Мдам. Тоя филм беше егати и разочарованието. Жалко, че ми смъкна коефициента с 0.01. Спилбърг, Том Круз... викам си:"Сигурно ще да е интересно, другите филми на Спилбърг са добри, а и Круз не е лош актьор." Ноо... бях тотално разочарован. По-лош и плосък филм не си спомням да съм гледал. Това със милионите години в началото, айде, как да е... Но това с бъгването на извънземните... дае*** в Independence day поне използваха някакъв компютърен вирус, нищо че тъпото там беше как подяволите ние и извънземните ще имаме еднакви операционни системи, та тия вируси да атакуват софтуера на кораба-майка... (е, може би ще е реалистично това, за сульо дето хал хабер си няма от света :)). Но да се върна към филма. Тотално разочарование. А и как подяволите всички коли не можеха да вървят с изключение на 1??? това да не е селективен EMP импулс дето прецаква на всички без 1... и това за чичето с камерата... и още много bug-ове имаше този филм. По 10-балната система: 0
Спилбърг още от AI съм го преместил в един друг списък :)
Да, филма не е толкова добър колкото си мислих, че ще бъде. Дори ходих да го гледам на кино (където половин час ме заливаха с реклами!)
Но, след като вече има хепи енд, тъкмо начина по който умряха извънземните го прави този филм по-различен.
По едно време се уплаших, че отново ще извадят Хед Ендъ Шоулдърс и ... абе сещате се за какво говоря нали :)
По едно друго време вече усетих как нещата отиват в следната посока: сина на Круз отива на бойното поле, досеща се какво може да убие машините, убива едната, воените прихващат идеята и ето че Американците отново спасиха света
така, че: този край дори ми хареса :)
и за тези които не са разбрали:
извънзмните умряха понеже не са имунни към всичките бактерии и вируси които живеят около нас и ги има навсякъде
това което е тъпото е че излиза че те са планували тази атака с милиони години, че имат супер мощна техника, НО не са се досетили за тези микроби ...
но, на фона на другите варианти - пак повтарям - края е прилично добър ;)
И мен този филм ме разочарова много.
Но в негово оправдание мога да кажа че гибелта на извънземните е заложена още в книгата (Която съм чел преди време достатъчно за да забравя всички подробности;). В гнигата тяхното идване е описано като падане на метеорит. Така общо взето става ясно, че са ни наблюдавали доста отдалеч.
Предполагам че триподите (извънземните машини) са харесали на всички. Само на мен, не знам защо, ми заприличаха като взети от HalfLife(Striderите даже падаха след същия брой базуки:). Имаше една нощтна сцена която пък ми заприлича на жътвата от Матрицата 1.
Общо взето филмът е по-скоро ремейк на "Signs" отколкото на оригинала от 1953.
Събота, 9 Юли 2005
Вчера се разходихме, за да вземем ГОЛЯМ куфар, с който да пътуваме. Дано
се справим само с един :) Яд ме е, че на връщане по магистралата фотоапарата
го бях оставил в багажника и чак при София реших да спра и да го използвам:
Залез над София
Коментари
Ето за подобни шотове си трябва голям и красив SLR апарат!
Поздравления за момента, само маааалко ако беше избързал светлината щеше да е убийствена. Но и така не е лошо, на мен много ми хареса!
Какво имаше впредвид с избързването, не разбрах? Иначе благодаря, радвам се че ти е харесала снимката, ето я преди да я изрежа: http://georgi.unixsol.org/mypics/zalez_nad_sofia2.jpg
Неделя, 10 Юли 2005
Тази седмица състезанието на Формула 1 за голямата награда на Великобритания на Силверстон нещо ми се видя скучно. Не знам дали е защото не се събрахме и си го гледах сам вкъщи или беше нещо друго, но като че ли нещо не му беше както трябва. Никакви катастрофи, никакви интересни отпадания, малко изпреварвания, изобщо скука.
Хубавата новина е, че все пак за Турция има билети и най-вероятно ще отидем там на 26, 27 и 28-ми август на тамошното състезание. Чувал съм че на живо е голяма тръпка. Не че пак няма да гледаме мониторите на пистата, за да разберем какво става, болиди движещи се с 300км/ч едва ли може ли да ги наблюдаваш друояче освен на забавен кадър, но на живо усещането е съвсем друго. Врооум (както пишеше едно време в Дъга), фииииууууууууууууууу :)
[ Коментари: 6 ]Коментари
Е как нищо интересно, двата мерцедеса завършиха и дори взеха точки - има няма от две години не им се е случвало такова нещо. Крайно време е и ферари да живнат, но интересните писти тепърва предстоят и Миша ще мачка наред. :)
Миша е травестит! Много е добър, но това направи състезанията скучни.
Извинете ме за въпроса, но Вие, Георги, какво работите? Питам просто, без умисъл.
Работя директор :-)
Адския директор :)) По-добър няма да намерите :Р
Айде сега четки :)
Понеделник, 11 Юли 2005
Ако ходите в пицария Торонто (при семинарията), не пропускайте да опитате пилешките им бутчета, пържени или на скара няма значение. Едни от най-добрите които съм опитвал се правят там. Пиците им също не са за изпускане. Слагам ги под номер две в класацията ми, като под номер едно разбира се са пиците в Дон Домат. За #3 има доста претенденти и затова няма посочвам конкретен победител.
Ходил съм няколко пъти в американската идиотщина Пица Хът, но от все сърце препоръчвам там да не стъпвате, освен ако не си падате по пици средна работа на тройни цени. Все пак ако за вас ходенето по "заведения" от сорта на Пица Хът, KFC или McDonalds е начин да покажете колко сте напред, то едва ли ви интересуват лайната, който поднасят там само за .XX стотинки (yuck!).
По принцип харесвам дебели пици, а не тънките измами които тук там се опитват да пробутват. Добре е плънката да е обилна, да има месце върху пицата, задължителният доматен сос и нещо лютичко като за предпочитане е лют червен пипер от който да се препотиш стабилно. Пицата трябва да е леко препечена и обилно полята с биричка. Пробвал съм и с вино, но не ми е по вкуса тази комбинация.
[ Коментари: 6 ]Коментари
Само като спомена „Дон Домат“, разбрах какво ми се е яло този обяд! Нищо, друг път ще зная...
Едно уточнение, с бирата и виното си поливаш гърлото, а не пицата :)
Това, което описваш не е пица или поне няма нищо общо с оригиналните италиански пици. Не отричам, че звучи апетитно, но аз да си кажа. :)
Италианските пици са си тънички, с хрупкаво тесто и често без никакви допълнителни сосове отгоре.
Очакваме пица HOWTO =). С бира несъм пробвал никога, хем че майка ми работи в пицария. Ще се наложи да я пробвам... мммм
Ако истинските пици са тънки гадости, то тогава предпочитам неистински :-) А Пица HOWTO отдавна има написано от колегата Atl. Ето я и инструкцията: http://tinchev.org/atl/pizza.html
A az obicham da gi pravja sama. Togava vkl. cjalata si fantazia i zhelanie i spored nastroenieto v momenta se poluchavat razlichni, no vinagi mnogo vkusni pizzi:))
Вторник, 12 Юли 2005
Безпроблемно след няма и три часа полет пристигнахме на летището в Палма (или Палма де Майорка ако предпочитате). Оказа се, че от пълен самолет с българи, по-малко от петнайсет бяха туристи, а останалите бяха бачкатори или идваха да стават такива. Още на летището полицайте гепиха една дама и минавайки покрай стаята на местната полиция я видяхме вътре реве и да се обяснява нещо, явно сгазила лука.
Сравнително бързо се справихме на летището, намерихме каката която беше нашия човек и се натоварихме на малко микробусче, за да ни откара по различните курорти и хотели.
Кратко пояснение за незапознатите. Майорка е най-големият от Балеарските острови (Isles Balear), другите по-известни са Менорка и Ибиза. Столицата на Майорка е град Палма (Palma de Mallorca). По принцип са испанско владение, но си имат местно управление на островите. Намират се в средиземно море под Испания /имате си карта вижте си ги/.
Отседнали сме в тризвездния хотел Акорн Пионеро, който се намира в курортното селище Санта Понса. До там от летището се стига за около 40 минути по голяма, добре направена магистрала, която в момента завършват. По-късно разбрахме, че преди няколко години пътищата не били добре, защото управлявали някакви социалисти, обаче ги изритали и новите управляващи се заели сериозно с инфраструктурата. Около пътищата има цветя и зеленина, явно са добре поддържани, а обстановката наоколо е типично средиземноморска и приятна.
Настанихме се в хотела, похапнахме и тръгнахме на разходка, за да се ориентираме и да разгледаме плажа, докато съставим план за следащите няколко дни.
Планът ни общо взето е следния: утре договаряме на какви екскурзии ще ходим /отиваме на поне три екскурзии/, в един от дните наемаме кола и се мотаем из острова, а ако има възможност можем да прескочим до Менорка и Ибиза.
Снимков материал:
- Полицейска "кола" на летището в Палма
- Информационно табло на магистралата
- Огромен шах в хотела
- Залива на Санта Понса вечер
Коментари
Нека ти е лошо :) Като ще ти храня рибите поне да ми беше оставил и колата да ходя до вас :РРРР
а кой ще полива цветята?
щот ако нема кой... па докато се пълни водата мое и да администрира... :-P
Имам усещането, че снимките ти оттам ще бъдат голяма атракция :) Хубави плажове, палми и красиви каки...
Приятна почивка от мен!
Той е женен бре :)
Що ли ме съмнява за каките?! :) Свободата бе твоя, за да я загубиш - така че сигурно няма да се оплакваш :) Приятно печене на задник!
Айде приятно изкарване !
Като се върнеш кажи как го избра това Палма де Майорка? Да ти кажа аз съм в дилема в момента (Марамарис/ Бодрум /Коста Брава/ Палма де Майорка).
Айде ще чакам да разказваш като се върнеш как е било.
Избрах го, защото ми звучи интересно, предлагат интересни екскурзии из острова пък и е Майорка все пак :-) За Турция препоръчвам Мармарис, но съм пристрастен защото съм ходил там (виж историята), а на другите места не съм бил.
От Майорка съм доволен, повече като напиша историята след ден два-три.
С нетърпение очаквам да отида отново там, атмосферата там е невероятна!
Сряда, 13 Юли 2005
Хотела хубав, ама климатика не се справя и в резултат на това жегата в стаята през първата ни нощ тук беше доста неприятна. Впоследствие ме светнаха на хак, който помогна.
За да има ток из стаята, към ключа имаш една карта, която се пъха до вратата и дава контакт за всичко електрическо. Понеже е голяма жега, ако климатика работи само когато си в стаята не успява да смогне и остава задушно. Решението е просто! Сваляш картата от ключовете и я оставяш пъхната където и е мястото. Ефективно, климатика си работи постоянно и охлажда както трябва.
Добре затоплени рано сутринта след закуска се засилихме към плажа, хем да съберем слънчице, хем да топнем гъзовете за първи път тази година в Средиземно море. Така или иначе срещата с туристическата агентка с която уговаряме местните екскурзии беше чак в два следобед, значи време бол.
Нашият хотел е на двеста метра от плажа и за да стигнем до него се минава през изкуствено направена горичка с дървета, които не разбрах точно какви са, но може да ги видите на снимката по-долу.
Вчера вечерта, когато минавахме покрай горичката не ми е направило впечатление, но се оказва, че тези дървета са доста населени. Населени са с кресливи, големи, зелени папагали и то съвсем истински, като тези тук дето ги продават в магазините за екзотични животни. По върховете на дърветата са си спретнали гнезда, хвърчат и крещят наоколо. Интересно че пътечките не са осрани, сигурно папагалите са тренирани да се целят в туристите вместо пътечките /макар че не видях нито един уцелен/ ;)
Пресичате горичката и сте на плажа, където добрите хора са сложили шезлонги и чадъри. Самият плаж е дълъг над километър и широк петдесетина метра с обикновен пясък какъвто си имаме в България. Настаняваш се на шезлонга под чадърчетата и по някое време идва събирача на такси, които те чарджи две юро за шезлонг и едно за чадър. Брех, че то тук по-евтинко от Слънчев Бряг! Ако не ти се плаща, можеш да си опънеш собствен чадър и кърпи преди шезлонгите и никой нищо няма да ти каже. Имаше разни си бяха домъкнали цели алпийски палатки, за да ги пазят от слънцето.
Пекохме се, пличкахме се, каквото там се полага на море и отидохме да договорим екскурзиите.
Ходенето до Менорка и Ибиса отпадна, първо защото били доста далече и второ по думите на агентката "то там няма нищо за гледане!". Екскурзията за разглеждане на столицата Палма решихме да я пропуснем и да идем сами последният ден, а от разните "вечери на местния фолклор" се опарихме в Турция и решихме да ги пропуснем. В крайна сметка избрахме разходка с катамаран, обиколка на острова и екскурзия до пещерите Драк (Coves del Drac). Предпоследният ден щяхме да се вземем кола под наем и да разгледаме каквото сме пропуснали от острова. Разпитахме и за тукашните аквапаркове и си набелязахме единия.
Въоръжени с планове за всеки един от следващите дни, ни оставаше половин празен ден, който оползотворихме в разходка с две колелета, които наехме. Целта ни беше да разгледаме Санта Понса и вилите около залива, а това най-лесно става с колело въпреки височините, които трябва да се преодоляват. Малко тренировка не е навредила на никой. ;-) Три часа по-късно, смъртно уморени се прибрахме в хотела, поплувахме из басейна, вечеряхме и се трупясахме. Разгледахме готини къщи над залива, а на връщане минавайки покрай място където правят дюнер кебап, чухме здраво надут Слави Трифонов - "Пратих сто есемеса, кажи къде са....". Ей тия българи бе, навсякъде са!
Снимков материал (малко за днес):
- Пътят към плажа на Санта Понса
- Папагалите, които се мотаеха около плажа на Санта Понса
Коментари
Четири годино по-късно попадам на пътеписа ти и съм възхитена.
Купих пакет за почивка last minute ама наистина в последния момент и тъй като нямах никаква представа какво ще е това Майорка и Балеари набързо пуснах Google да каже нещо по въпроса. Видях картата на острова и после потърсих информация от място или по-точно сайт на българи живеещи в Майорка. Тъй като аз живея в Ирландия ми е понятно че в тези сайтове се пише основно за битовите проблеми на българите на място, но може и да се попадне на нещо интересно. И правилно, защото така поаднах на препратка към твоя сайт. Евала, наистина полезно нещо!!!
ама понеже беше съвсем в последния момент и нямах никакво време да чета принтирах целият ти пътепис и го мушнах в багажа. В самолета го прочетох и ми беше като пътеводител през цялото време.
Та почивката беше така набързо скалъпена понеже билетите за България гонеха астрономични цифри, а почивката в Майорка (за път и хотел) излезе доста по евтина. Но понеже нямах време да чета много подробно описания на хотели се ориентирах по отдалеченост от плажа. Така или иначе винаги пишат суперлативи дето после ги няма. Е да ама кой нормален човек би си помислил че в съвременен курортен хотел при такъв климат няма да има климатик. Е нямаше! Но хората услужливи и веднага готови да помогнат предложиха вентилатор!!! под наем. Наема естествено беше на цената на целия безпомощен уред но като си прегрял нямаш и мисъл. И имайки предвид, че ние отидохме от Ирландия където ни изпрати проливен дъжд и студен вятър (та дори си бях взела две вълнени жилетки) байлдисването ни беше пълно. Но поне кола под наем си бях резервирала он-лайн със задължителната проверка да е с климатик. И така поради недоглеждането на хотелския климатик в най-голямата жега се спасявахме на път в колата. И неусетно за 4 дни направихме 900км. С твоите описания за начало, а след това разширихме обиколките. Всичко което видях беше интересно, но най-впечатяващо за мен си остана Ла Калобра. Невероятно място, което не бива да бъде пропуснато ако се стигне до Майорка. Е невероятни градежи имаше и по най-невероятни приказни места, които бяха обезлесени, изсечени и мъртви, но това е в графата други невероятности на човешката глупост и алчност...
Като цяло кратката почивка в Майорка остана незабравима за мен, но за съжаление свърши и вече съм потопена в ежедневните служебни дела.
Желая весело и успешно лято на теб и всички прочели това!
Четвъртък, 14 Юли 2005
Днес е единственият ден, в който няма да ходим на екскурзии. За сметка на това сме го избрали като ден за ходене на аквапарк. В Майорка има два и двата са близо до нашия курорт, намират се в съседния Магалуф (Magaluf) и са построени един срещу друг. Единият се казва Aqualand, а другият Western Water Park, който е по-големият и в който ще ходим ние.
Магалуф е на десетина километра от Санта Понса, затова решихме да отидем с някой от автобусите, които редовно минават. На острова има добре изградена автобусна мрежа, обаче има една уловка, която научихме впоследствие. Маршрутите са добре описани и нарисувани, автобусите си имат номера и е лесно да избереш на кой да се качиш. И на отиване и връщане автобусите отбиват в Санта Понса и всеки път е хубаво да питаш за коя посока са. Питахме ние в нашият номер автобус два пъти и два пъти ни казаха, че не са за Магалуф. Брех, дейба тия майорканци са си сменили разписанията! Теглих им три четири майни на ум, качихме се на такси и срещу седем евро ни откара в Магалуф до аквапарка.
Впоследствие се оказа, че не сме схванали тънкостта и два пъти сме питали в автобуси, които просто са отивали в обратната посока. Ако ги бяхме изчакали да се върнат щяхме да стигнем, ама това никой не ти го обяснява. Съвсем нормално е когато си питал два пъти в автобус номер Х дали е за някъде и са ти казали че не е за там, да не потретиш питането. Както и да е, бяхме вече при аквапарка, влязохме, огледахме и се настанихме до басейн с водопадчета.
Аквапарка си е стандартен с всичките му видове пързалки и водни забави. Направен е в "western" стил. Първите ми два опита да се пускам на пързалките се увенчаха с неуспех. Първата пързалка на която отидох била само за деца и ме върнаха, а на втората, въпреки че чаках десет-петнайсет минути се оказа, че пускат само по двама на веднъж и пак ме върнаха. Дейба, изнервих се допълнилно особено след случката с автобусите сутринта.
Накрая открих къде не се чака дълго и мога да спускам сам и направих две-три пробни спускания. Начесах крастата както се казва и беше време да се пусна на истинските пързалки. За загрявка се пуснах на една петнайсет метрова с пет метра падане и след като оцелях, се качих на най-голямата - двайсет и пет метровата. Тя е класическа бърза пързалка, на която имаш двайсет метра свободно падане. В случая тук не беше особено страшна, защото горният край беше затворен и когато лягаш да се спускаш не виждаш, че надолу "няма нищо". Пуснах се и с това ми мина мерака за повече мокрене.
Горе-долу на всеки час в центъра на парка се провежда шоу със скокове във вода. Още на първата пързалка, на която се качих, от върха и гледах как скачат в някакво малко басейнче си мислех колко са откачени тези. Преди да си тръгнем решихме да изгледаме цялото шоу.
Самото шоу естествено е в стил дивия запад, със затворници, шерифи и всякаква подобна паплач, която първо скача в басейна от три метра, после се качват на пет и на десет метра, а върха е скокът от трийсет метра в басейнчето, което е дълбоко само три метра. Финалният номер след трийсетметровият скок е паленето на един тип и скокът му от десет метра. Доста забавно, особено за хората стоящи на предните редове, които биват обилно поливани с вода. Накрая когато представяха участниците в шоуто се оказа, че единият е българин - мистър Мони, браво!
На връщане се возихме при доста колоритен таксиджия, на които постоянно му мелеше устата. Много не му разбирах английския, но човека каза че има два пъти по две дъщери близначки и накрая един син, а самият той имал брат близнак. Е това е да ти върви на близнаци в семейството.
Следобеда прекарахме на плажа, като първо се возихме на един чудеса, които изглеждат като летящи чинии, а после с голяма мъка се качих на банана. Возенето на него хич не е страшно, но след като ни обърнаха (винаги го правят) за малко да се удавя. Аз си бях виновен, защото реших че за да се кача от другата страна е по-лесно да се гмурна под банана. Доста груба грешка имайки предвид, че бях със спасителна жилетка. След двайсетина секунди борба изплувах от другата страна на банана, качих се и се върнахме на плажа откъдето тръгнахме.
Така в закачки и забавления ни мина денят.
Снимков материал:
- Скачачите във водното шоу в Western Water Park
- Горящият мъж
- Шарениика в аквапарка
Петък, 15 Юли 2005
Първата екскурзия из Майорка, на която тръгвахме беше разходка с катамаран, на който щяхме да хапнем месни ястия и да пийнем сангрия. Това комбинирано с къпане в някое чисто заливче и факта, че никога не сме се качвали на катамаран трябваше да бъде един чудесен ден прекаран в морето.
Станахме рано, закусихме набързо и се засилихме към автобусната спирка откъдето щяха ни вземат, за да започне екскурзията. Срещата беше в 8:40, но ние като добри туристи бяхме там в 8:30. Минаха доста автобуси, събраха разните чакащи като нас, но в крайна сметка нас не ни огря въпреки, че питахме почти всеки автобус дали не е нашият. Вече почвах да си мисля, че автобусите в този край на света ни мразят. Вчера не успяхме да ги разгадаем, а днес просто ни забравиха. Прибрахме се в хотела силно изнервени и от там звъннахме на агентката, която ни уреди екскурзията. Оказа се че наистина са ни забравили (все едно не го зная), но за наш късмет следобед имало същата екскурзия и можело да отидем на нея. Аха, светлина в тунела, най-накрая!
Убихме оставащите до тръгването пет часа с плацикане из басейна и в два без двайсет бяхме отново на спирката. Този път ни взеха без засечка, младото девойче ни се извини любезно, че са ни забравили сутринта и всичко тръгна както беше първоначално предвидено. След час автобусът се беше напълнил и пътувахме към пристанището на Палма, където ни чакаше катамарана "Маджик". Самото яхтено пристанище е впечатляващо, милионерите не са прости и явно знаят как да си похарчат парите за нещо хубаво.
Натоварихме се и пътешествието започна.
Катамаранът си има дизелов двигател, който използва за маневриране и излизане от пристанището. Измъкне ли се от опасната близост на множеството яхти, разпъва платната и тогава започва да се усеща високата скорост с която се движи. В предната част има мрежи, на които можеш да полегнеш и да дремнеш, като единственият шум е от плъзгането на двата корпуса по водата и действа много приспивно.
След около час плаване стигнахме в залива, в който щяхме да се къпем. Бавно заобиколихме плувайки близо до брега, който целият е в скални пещери и изглежда пуст и непристъпен. Морето си смени цвета от мастилено синьо на тюркоазено и с това знаехме, че сме на правилното място за къпане! Хвърлихме котва в малко заливче с прозрачна и чиста вода, на петдесетина метра от брега. Не беше дълбоко, максимум шест-седем метра. За ентусиастите гмуркачи имаше осигурени очила и шнорхели, нямаше единствено плавници и заради това не престраших да отида до брега, за да го огледам.
Докато народа се къпеше и гмуркаше около катамарана, моряците започнаха да приготвят вечерята. Пилешки пържолки с някакви специални подправки, салатка и разбира се сангрия. Изгладнелият от плуване и гмуркане народ се нахвърли на хапването и пииването, приесъединихме се и ние, като аз лично наблегнах на сангрията...
Сангрията е местна напитка с която много се гордеят, но честно казано не е нищо особено. Представлява червено вино смесено с лимонада и плуващи в него плодове. На село на това му викат "шприц" :) Приятно е на вкус и влиза много лесно, но трябва да се внимава, защото като изпиеш повечко от литър и те хваща. Поднася се в кани, а плодовете които нарязват на дребни парченца и ги пускат във виното са портокали, лимони или ябълки.
Ударих десетина сангрийки като преди това подложих няколко пилешки екстри и ми се замота главата дотолкова, че втората покана за къпане я пропуснах. След двайсетина минути тръгнахме да се прибираме, а заради краткият боен сън, който направих ми се стори, че на връщане май стигнахме по-бързо. Събуждайки се видях, че сме почти в пристанището, лекото замайване от сангрийката ми е минало и беше време да се приготвяме за слизане.
Екскурзията с катамарана е кратичка, но си заслужава заради къпането в хубавият залив и доброто хапване и пийване, което правят на място.
Снимков материал:
- Полицейска кола (истинска)
- Платното на катамарана "Magic"
- Пещери по брега
- Заливчето
- Катамарана "Magic"
Събота, 16 Юли 2005
Днес сме на "обиколка на острова". Екскурзията е целодневна и включва разходка с автобус, невероятни гледки из планините, возене на корабче и прибиране до Палма със старо влакче.
Взеха ни с леко закъснение и тръгнахме към Палма където сменихме автобуса. При всяка една от екскурзиите се обикаля и се събират хората от съседните курорти, а тъй като Санта Понса е накрая (или в началното зависи от къде го гледаш) обикновенно това означава, че имаме около час път, за да съберем всички. Този час изобщо не е загубено време, защото разглеждаме другите курорти, а има и интересни неща за снимане /вж. Kebab House, долу/ (малко след Kebab House-то имаше ресторант "Бай Ганьо", но него не успях да го снимам, за съжаление).
След като се подмине пристанището на Палма, срещу катедралата се сменя автобуса и туристите се разпределят според това, кой на коя екскурзия отива и на какъв език иска да му говорят. Лесно намерихме нашият автобус, качихме се и потеглихме. По-принцип избираме екскурзии, на които се говори английски, но този път имаше бонус. Освен английски, екскурзовода говореше и испански, френски, немски и италиански. Евала на таквиз хора, колко ли му плащат за това че говори пет езика?
Пътувахме по магистралата за Инка (Inca), третия по големина град на острова. В Инка щяха да ни спамват с най-голямата им фабрика за кожени изделия, а след това щяхме да тръгнем през планините към Са Калобра. През целият път екскурзовода обясняваше на всеки един от петте езика, къде отиваме, какво ще видим, разказваше интересни истории и т.н. Общо взето за 45 имн. горкия човечец почти не млъкна.
След кратко спиране в Инка поехме през планините към залива на Са Калобра.
Планината е ниска, най-високият връх няма и 1500 метра и през зимата много рядко вали сняг. Терена е скалист и прокарването на път е било доста трудна задача. Пътят Инка-Са Калобра има над 30, 180° завоя и може да си представите какво приключение е минаването му с голям автобус. На места няма никаква видимост и шофьора преди за започне да завива, натиска няколко пъти клаксона предупреждавайки идващите отгоре. Когато се изкачите високо над гората се открива страхотна гледка към долината на Инка и изкуствените тераси, които хората са направили за да задържат почвата. На върха на изкачването ви очаква 360° завой, след който започване слизането към залива. Слизането е дори по-ефектно, защото няма дървета и може да видите как се вие пътя под вас (вж. слизане към калобра). На слизането си проличаха уменията на шофьора. Пред нас имаше друг автобус, чийто шофьор явно не беше толкова добър и вземаше обратните завои с по три маневри, докато нашият се справяше отведнъж без никакви проблеми. Колко ли пъти е минавал по този път?
Слязохме в Са Калобра, откъдето корабче щеше да ни закара в Порт де Солер. Преди това имахме няколко свободни часа, които могат да се опозотворят в къпане и разходка до най-големият каньон на острова Torrent de Pareis. До каньона се стига за десет минути, като се минава през два изкуствено прокопани тунела, който се "въртят" около залива на Са Калобра. От тунелите има пробити дупки, които служат за "прозорци" и през тях виждате яхтите спрели в заливчето на изхода на каньона.
Самият каньон е огромен! От двете страни се издигат скали високи над двеста метра, а по средата през зимата тече река. През лятото реката пресъхва, но остават локви в които плува риба. Можете да се разхождате около тях и ако сте достатъчно нагъл, да ловите рибите. Процепът към морето е широк не повече от двайсет метра и когато реката не тече там има плаж. Околните скали изглеждат като разрези на пещери с висящи сталактити и огромни дупки и тавани. Ерозията ги е изяла и е направила причудливи и страховити форми. Мястото е вълшебно и едва ли мога да го опиша с думи. Снимките, който са по-долу предават много малка част от атмосферата.
Убихме оставащият час до тръгването с къпане, след което се качихме на катера и потеглихме за Порт де Солер. Пътят до там с корабче е около 40 минути и се минава покрай надвиснали над морето скали. Вероятно има рудни залежи в тях, защото цветовете на скалите са доста странни вариращи от тъмно синьо през червено до жълто.
Пристигнахме в Порт де Солер и след кратко пътуване до Солер и разходка, стигнахме до гарата откъдето влакчето щеше да ни върне в Палма. Линията е прекарана през 1920 година, а пътят през планините където минава се нарича пътят на портокалите. В Солер и околностите му, основният поминък (освен туризма естествено) е отглеждането на портокали. Самото влакче вече не се използва за основен транспорт между Солер и Палма, а е по-скоро туристическа атракция със старите си дървени вагони, локомотиви и тунелите през които се минава. Друга атракция в Солер са трамваите, които вървят от пристанището, през центъра на града и до гарата.
Влакчето тръгва на всеки кръгъл час, затова се наложи да почакаме малко, след което ни раздадоха билети и се натоварихме в специалния вагон отделен за нашия автобус. Потеглихме. Чувството е сякаш си в теснолинейката Септември-Добринище, само че е чистичко, гледката е по-добра и не ти мирише на цигани. Бях се уморил от разходките и къпането и още на третия тунел задрямах. Събудих от жегата, която ни обгърна при слизането в долината на Палма. Слиза се на гара, която е далече от града, но автобусът с които пътувахме сутринта беше изпреварил влака и ни чакаше, за да ни върне в Санта Понса. Час по-късно и една смяна на автобусите се бяхме прибрали в хотела и разпускахме.
Обиколката на острова е много биваща екскурзия и силно я препоръчвам. Има доста неща, които да се видят, а и самото пътуване си е приключение.
Снимков материал:
- Kebab House Veliko Tarnovo
- Слизане към Са Калобра
- Заливът на Са Калобра
- Невроятните скали в каньона Torrent de Pareis
- Изглед към морето
- Всички си тръгват????
- Следата оставяна от катера
- Невероятните скали по крайбрежието 1
- Невероятните скали по крайбрежието 2
- Старите вагони в Солер 1
- Старите вагони в Солер 2
- Влакчето Солер-Палма
Коментари
Майорка е наистина раят!Бях там на гости в Антрач,после си намерих работа в пицария в Пагера.Беше страхотно,но поради разни семейни причини трябваше да се прибера.Сега съжалявам,че се върнах,но живот и здраве ще се върна отново
Трябва да се качат още снимки на влакчето.
Неделя, 17 Юли 2005
Никаква почивка! Отново сутринта един автобус ни взе, а после се прехвърлихме в друг и отново екскурзовода говори пет езика. Тези тук не си поплюват, макар този да е по-зле от вчерашният.
Днес пътуваме към Манакор (Manacor), втория по-големина град на острова, след което ще минем през Портокристо (Portocristo) и следобед ще посетим пещерите пещерите Драк (Coves del Drac), а между другото ще разгледаме фабриката за изкуствени перли на Махорика (Majorica) в Манакор и аквариума в Портокристо.
Манакор се намира в източната част на острова, до там се стига по голяма магистрала, въпреки че е само на 70 километра от Палма. Тук няма планини, пейзажа е равнинен, дори на места изглежда пустинен. Най-високото място е едно двайсетметрово хълмче на което специално ни обърнаха внимание. Навсякъде около пътя има вятърни "мелници", които вече не се ползват и са счупени. Преди са се ползвали за да вадят вода, но сега са заменени с електрически помпи. Нивите са ожънати и сеното е направено на големи кръгли бали, които чакат да бъдат прибрани (или запалени, Fire! Fire!).
Бързо стигнахме до Манакор и заедно с още доста туристи влязохме да разглеждаме фабриката за перли. Жени работят зад едни стъкла, а народа върви по коридора и ги гледа. Работничките изглеждат супер отегчени, но Махорика добре са го измислили това с посещението на фабриката. Хем си правят реклама, хем може и някой лев да вадят от цялата работа. Хвалят се, че тук правели най-добрите изкуствени перли.
Изкуствената перла е нещо като изкуственото осеменяване, където ветеринаря заменя бика. Взимат парченце седеф, след което постепенно наслагват много слоеве върху него и се получава перла. Процесът е същият какъвто в природата се случва в мидите, само че е много по-бърз. Цялата "фабрика" се разглежда за десет минути, след което любезно те канят във фирменият им магазин от другата страна на улицата :) Купихме едно пръстенче с четири перли за спомен и се върнахме в автобуса.
Изчакахме разни мотльовци и потеглихме за Портокристо, като преди това минахме да оставим хора, които щяха да разглеждат другата известна пещера на острова Coves del Hams. Нас ни бяха предупредили, че е същата като Drac, но по-малка и няма смисъл да се гледат и двете. Продължихме за Портокристо, където имахме малко време за убиване заради което отидохме на плажа. Не зная какви сметки съм правил колко време имаме за плаж, но се оказа че съм ги объркал с един час и за малко да изтървем автобуса! Почти тичайки успяхме да стигнем до мястото на срещата, натоварихме се и продължихме за Drac, като преди това имахме да посетим местния аквариум, който ни бяха изрекламирали като голяма атракция.
Изрекламирали - да, но само с това си остана аквариума. Една реклама. Вярно, че съм ходил в "Аквариума на двата океана" в Кейп Таун, но не са ми кой знае колко високи изискванията, за да остана доволен. Аквариума в Портокристо, спокойно може да го пропуснете. Ако го разглеждате само ще се почуствате подтиснат от атмосферата и неприятната обстановка в която живуркат рибите. Собствениците май нямат много пари за поддръжка и в резултат на това, аквариумите са мръсни, осветлението никакво го няма и навсякъде е мокро. Дори на няколко места бяха напукани стъклата на аквариумите. Надписите с обяснения около аквариумите са печатани на матричен принтер и едва се четат, изобщо тъжна гледка.
Докато ние разглеждахме аквариума, народа похапна и се подготвихме за разглеждането пещерата.
Coves del Drac (Пещерата на дракона) е най-голямата и известна пещера на острова. Туристическа атракция целогодишно привличаща огромно количество туристи. Влиза се на всеки час, а наведнъж пускат над петстотин човека. Снимането вътре е забранено, през двайсет метра има хора, които гледат да не снимаш. В пещерата има огромни галерии и много красиви пещерни образувания. За съжалание, голямата туристическа активност е довела със себе си и много негативи за пещерата. Доста красоти са изпочупени от туристите, а и за да се направи достатъчно път за минаване. Вероятно не само туристите са виновни, защото виждах счупени сталактити и сталагмити на места където турист никога няма да бъде допуснат. Това ме навежда на мисълта, че изследователите и поддържащите пещерата никак не са внимателни, отнасят се небрежно към природното чудо, което имат и просто са го ударили на печалбарство. Лично за мен това голям минус и е една от причините да не ми хареса като цяло пещерата, въпреки огромните галерии и концерта, който ни изнесоха. А да, концерта! В една огромна галерия са направили места за сядане на 500 човека. Настанявате се там, постепенно изгасват лампите (става тъмно като в г.з), след което започва концерт с класическа музика и игра с осветлението. Четири лодки плуват в подземно езеро, а хората в тях свирят Водната Музика на Хендел на виола и пиано. Много е приятно и красиво.
След концерта се продължава към изхода, където те чака магазинче в което можеш да си купиш снимки и диапозитиви от пещерата. Аха...ето защо е забранено снимането! Под земята си около час на 12° температура и когато излезеш навън приятно се затопляш.
За днес програмата ни беше приключила, но на връщане за да убием малко време ни откараха до фирменият магазин на някаква фабрика за скъпоценности. Разгледахме я набързо и докато другите пазаруваха, ние предпочетохме климатика в автобуса.
Екскурзията до пещерите Драк и Махорика, честно казано по-добре си я направете сами и не разчитайте на местните организатори. Няма какво толкова да се види пък и лесно може да намерите всяка една от "забележителностите" ако разполагате с кола.
Снимков материал:
- Как изглеждат местните бали
- Във фабриката за перли на "Махорика" (Majorica)
- Изпочупените пещерни образувания във пещерата Drac
Коментари
Ха, тъкмо свалих Водната музика на Хендел. Ако я искаш, свиркай. ;-)
Коко,спешно ми трябва Водната музика на Хендел.Обещах на госпожата ми по музика,че ще й я намеря.Иска утре да я има,но ако не можеш да ми я дадеш до утре в 12.00 на обяд,то поне до другия вторник.СПЕШНО Е!мерси предварително!:)
Само като уточнение - скалните образувания /сталагмити мисля/ са изпочупени не от туристите или изследователите, а от някакво земетресение /преди много години/ :)
Понеделник, 18 Юли 2005
Стига толкова с тези организирани екскурзии, дойде времето да тръгнем сами из острова! Още при пристигането бяхме предвидили днешният ден за обиколка с кола, която смятахме да наемем.
Наемането на кола, както може да си представите не е никакъв проблем в Майорка. За един ден нормална кола като Ford Focus, ще ви струва около 40 евро + горивото. В тази цена е включена пълна застраховка, която силно ви препоръчвам да не пропуснете по причини, които ще обясня след малко. Необходимо е да имате валидна шофьорска книжка и паспорт. Самото наемане става за десет минути, връчват ви ключовете, карта на острова и кола с пълен резервоар и ви оставят да правите каквото си искате. Една уловка, която е добре да знаете - в повечето места един ден означава до края на работният ден, така че следобяд може и да не ви огрее, а ако вземете колата сутринта ще трябва да я върнете най-късно до осем вечерта на същият ден.
Не забравяйте застраховката по две много важни причини. Първата е, че винаги е хубаво някой друг да плати за вашата или чуждата глупост при проблем, а втората причина е, че тук шофьорите са доста некадърни. Още когато пристигнахме ми направи впечатление, че повечето коли са леко ударени. Тук карат предимно малки коли и не забелязах някой да се прави на състезател или да простее, но все пак всяка втора или трета кола е леко чукната или ожулена. Пътищата са хубави, много са разпространение кръговите движения, определено ги предпочитат пред светофарите. Обаче на влизане и излизане от кръговите нещо не си пускат мигачите, иначе са спокойни шофьори /макар и неделни :) /.
Въоръжихме се с кола, застраховка и потеглихме. Бяхме си избрали път в планините и покрай морето, като предполагахме че ще е красиво и определено се оказахме прави. Шофирането беше удоволствие, а и целият ден мина чудесно. Пътищата в Майорка са добре маркирани, има много табели по които да се ориентира човек и общо взето е доста трудно да се загубиш или да не стигнеш там накъдето си тръгнал.
Качихме се на магистралата за Andratx, като идеята ни беше да разгледаме курорта, след което да отидем до Sant Elm, градче което е на ръба на острова, да се върнем в Andratx и от там да продължим през планините за Солер и Са Калобра. В Port d'Andrax се помотахме за да разгледаме вилите на почиващите. Това е един от най-известните курорти на острова. Тук имат вили Михаел Шумахер, Калудия Шифър и Майкъл Дъглас, а пристанището е пълно с яхти и хубави автомобили. Естествено до тези вили човек няма как да стигне, само за да позяпа, но имаше достатъчно други красоти, заради които си заслужаваше отбиването до Port d'Andratx.
Върнахме се към основният ни път и поехме към Estellencs, като по пътя спирахме на специално означените места за снимки. Има си специален знак "фотоапрат", който ти показва, че наоколо има какво да се види. Пътят ни водеше през красиви селца, всяко от които си заслужава да бъде разгледано по-обстойно, но времето ни притискаше. Ще ги спомена малко в телеграфен стил, заедно със забележителностите им.
В Estellencs и Banyalbufar много добре се виждат изкуствените тераси, които хората изграждат от години за да задържат пръстта. Има къщи, който са направени "на ръба", всеки момент очакваш да паднат или върху тях да се изсипе някоя скала. Във Valldemossa, подминахме манастира където са живели Фредерик Шопен и Жорж Санд. Манастира беше затворен и не успяхме да го разгледаме, но така или иначе не си падаме по подобни забележителности. Мислех си, че Жорж Санд е мъж, но за щастие ме светнаха преди да се изложа и да направя някой неприличен коментар :) Минахме през центъра на Deia, по една много тясна улица на която от двете страни има много галерии и кафенета. Deia се води артистично градче, тук са живели някакви едновремешни селебритита. В Soler, завих в грешната посока и се озовахме в тесните улички на центъра, където бяхме преди два дни. След кратко лутане, все пак намерихме пътя за Fornalutx, градче известно с портокаловите и маслиновите си плантации. Загубихме около час с мотаенето си из Soler и Fornalutx, но си заслужаваше.
Продължихме и се качихме на големият път за Са Калобра, по който бяха дошли автобусите завчера, докато ние се возехме на корабчето за Soler. Пътят минава през един "естествен" тунел и един нормален тунел, за да се премине от вътрешната страна на планината където са двата язовира на острова и най-високият връх (Puig Mayor). На картата има нарисуван път до върха и си бяхме въобразили, че може да стигнем до там, но бяхме неприятно изненадани. Път наистина има, обаче е затворен, защото на върха има военна база и някаква лаборатория или нещо подобно. Подминахме малките язовири и през тунел подобен на този, който минахме, за да дойдем до тук се върнахме от страната на морето.
Продължихме за Са Калобра, слизайки през многото обратни завои. Определено е по-голям кеф да караш тук отколкото да те возят в автобус. Направихме снимки на естествено образуваният тунел, който не успяхме да снимаме когато минахме през него с автобуса. На връщане специално спрях и изтичах двеста метра, за да снимам и от другата страна. На тесният път, на който бяхме това си беше направо екстремно преживяване. Снимките на скалите по-долу, не успяват да предадат величието на надвисналите наоколо скали, които те карат да се чувстваш все едно си на друга планета. Има места където почвата е тъмно червена, а само десет метра след това е нормална, скалите са силно ерозирали, а има и такива, които сякаш са донесени тук от другаде, толкова не си подхождат с останалите. Изобщо много странно място!
Изкачихме завоите и се спуснахме към Inca, като по пътя се отбихме до манастира Люк. Тукашните манастири нямат много общо с нашите. Като начало най-голямата разлика, която ми направи впечатление е, че не са оградени, нямало е от какво да се пазят. Манастира по-скоро изглежда като имение, каквото сме виждали по филмите. Само най-вътрешната част, напомня за свято място. Не се задържахме много в манастира, за да не закъснеем за връщането на колата.
Потеглихме за Inca, а от там се качихме на магистралата за Палма и Санта Понса. Добре че си бяхме оставили резерв от време, защото на магистралата имаше огромно задръстване, което за мен само потвърди, че тук никакви ги няма като шофьори. Заради една малка отбивка, която спокойно можеш да вземеш с 40-50km/h, се беше образувала пет километрова колона. Когато най-накрая стигнахме отбивката, гледах как я преминават почти със спиране, едва ли не с маневра /е, не чак толкова ама схващате за какво иде реч ;)/. Все пак се прибрахме навреме, дори с малък аванс, което ни позволи да се разходим около вилите над Санта Понса и да снимам залива от високо преди да върнем колата и да се отдадем на заслужена почивка.
Снимков материал:
- Изглед към плажа на Sant Elm
- Самотно дърво
- Гледка от Estellencs
- Изкуствено направените тераси
- Охранителна кула
- Портокаловите плантации във Fornalutx
- "Естествен" тунел
- Най-високият връх на Майорка (Puig Major)
- Охраната на единия от двата от язовира
- Истински естествен тунел
- Странната червена почва
- Изглед към цветните скали в залива на Калобра
- "Отбивка" на пътя
- Другата страна на естествения тунел
- "Изсечените" скали
- "Изсечените" скали отблизо
- Изглед от манастира Люк (Monasteri de Lluc)
- Манастира Люк
- Залива на Санта Понса от високо
Коментари
Не съм съгласен с разказвача, че местните са неделни шофьори. Смятам , че са много по-добри шофьори от българските. А задръстванията са в резултат на неопитността на туристите (най-вече на немските). Българите са също в категорията "недисциплинирани и неграмотни шофьори".
Георги, колите са чукнати не защото шофьорите са некадърни, а защото в Испания е такава културата. Паркира са на много тесни места и в повечето случаи при паркирането леко подпират (чукват) другите коли. :)
Вторник, 19 Юли 2005
Последният ден на острова решихме да оползотворим с разходка из Палма. Още в началото ни предлагаха да отидем на специална целодневна екскурзия из града, но ние се отказахме и по-добре.
Качихме сме се на един от редовните автобуси и той ни свали на мястото, което вече ни беше познато от предишните две екскурзии на който бяхме ходили, а именно мястото където се сменят автобусите след пристанището. Оказа се, че в Палма няма специална автогара и това е мястото, което се ползва. От него до катедралата и до основните забележителности е съвсем близо.
Стигнахме до катедралата и за да не се мотаем пеша в жегата решихме да използваме специалните Palma Tour Busses, които обикалят всички забележителности. Каква е далаверата? Плащаш 13 евро за билет, автобусите са на всеки 20 минути, возиш се на открито, дават ти карта и слушалки и можеш да слушаш обяснения на осем езика. Най-хубавото е, че билетите важат за 24 часа, което значи, че спокойно можеш да слизаш на всяка от спирките където има забележителности, да разгледаш каквото те интересува, след което да се качиш на следващия автобус и така за един ден съвсем спокойно разглеждаш всички "чудеса" на Палма.
То не че забележителностите са много интересни, но все пак има какво да се види. На картата имаше 27 забележителности, но повечето спокойно може да ги проспите, а някои като пристанището например вече сте ги виждали така или иначе. Прословутия "Плаца Д'Испания", например не е нищо интересно, представлява обикновен площад със статуя на испански крал на кон. От автобуса виждате гъза на краля и на коня и никак не е впечатляващо. Поне две трети от "забележителностите" са от този вид. Заслужава си да се види кръглия замък над града, испанския квартал, пристанището и коритото на пресушената вече река. Останалото е пълнеж. Естествено заслужава си и катедралата и всичко около нея но за това малко по-късно.
Тъй като не слизахме от автобуса пълната обиколка продължи малко над час и половина, след което бяхме в начална точка при катедралата. Беше и дошло и на нея времето за разглеждане.
Помотах се сам около нея, като се опитвах да я снимам от различни ъгли. Огромна е, не влиза цялата в кадър :) Пред катедралата има изкуствено направено езеро, а в средата на езерото има фонтан. Езерото е направено с цел катедралата да се "оглежда" в него както преди се е оглеждала в морето. Земята на която е построена голямата магистрала, която се вие по крайбрежието е отвоювана от морето преди години, но хората искали да възстановят предишният ефект и затова направили изкуственото езеро. В самата катедрала не може да се влиза (не разбрах защо), но когато я заобиколите попадате в малки улички, които са част от Стария град. Някога това е била цялата Палма. Тесните улички ми напомниха за М'дина (Тихият град) в Малта, където атмосферата беше същата.
Обикалях доста, рискувайки да се загубя, но накрая излязах на познато място от което се спуснах към входа на катедралата. От там влязохме в градините, които се намират около езерото и излязохме на място откъдето се виждаше цялата катедрала и обществената сграда до нея. Снимахме се и тръгнахме да се прибираме, защото беше започнало да напича сериозно пък и времето ни свършваше, след три часа ни забираха от хотела за да летим за България.
Часовете през които чакахме в хотела оползотворих в четене на поща и новини, като между другото се изкефих и прецаках тъпата хотелска KIOSK система. Тези които са я правили са подценили отвратителността на Internet Explorer и УЙндолс XP и това им "изяде главата" :)
Системата е следната: имаш на екрана custom desktop с IE, MSN клиент и няколко бързи връзки към сайтове. Най-отгоре стои една лента, на която ти се отчита времето. Отстрани на компютъра има нормално апаратче в което пускаш стотинки. Интернета е безбожно СКЪП! 1 евро == 12 минути, 2 евро == 25 минути. Скъп, не скъп, пуснах едно евро и тъй като знаех, че 12 минути са ми малко реших да си ги удължа.
Опитах всички клавишни комбинации, които ми дойдоха на ум, дори отворих Start менюто с ctrl+esc тъсейки Run, но то беше празно и не стигнах доникъде. В Explorer-а беше забранено разглеждането на локалния диск, така че трябваше да измисля нещо по-хитро. Всъщност изобщо не беше хитро ами си беше много близко до ума даже. Отворих Google и потърсих Process Explorer. Цъкнах на ZIP файла, любезното IE ме попита дали да го отвори и след като го отвори си стартирах програмата директно от ZIP файла. Да живеят удобствата. По нататък можете и сами да се досетите какво последва, след като можех да спирам и да трепя процеси, а имах и достъп до Run.
Убих двата странно изглеждащи Java процеса и таймера спря. Пуснах си cmd32.exe и разгледах насам натам, но не открих нищо интересно, пък и ме беше гнус да се ровя из УЙндолса. Свалих си Firefox, инсталирах го и го стартирах, след което на спокойствие си прочетох новините и пощата. Понеже не съм гад, като си свърших работата, рестартирах машината, за да не могат други да се възползват от спрения и таймер. Изводът от цялата случка е да не правите KIOSK-и под УЙндолс с IE, защото да се счупят е детска играчка.
След тези забавления, почти беше станало време да тръгваме за летището. Шофьорът ни малко закъсня но в крайна сметка стигнахме до летището, което беше замляно с боклуци заради стачка на работниците по чистота. Ей на това му викам стачка, не само че не чистеха, ами и се бяха постарали да направят голяма свинщина из летището, като бяха накъсали листчета хартия и ги бяха пръснали навсякъде! Минахме без проблеми проверката на сигурността, интересно че никой не ни удари печати на паспортите и малко по-късно излетяхме обратно за България. Хубаво е човек да се прибере вкъщи!
В Майорка ми хареса, въпреки че не успяхме да видим дори и 1/3 от интересните места на острова. Има прекрасни гледки, плажове и планини. Заслужава си да дойде човек, защото има за всекиго по нещо - и за приключенски настроените и за купонджиите и за хората, които просто искат да почиват.
Снимков материал:
- Tour oficial Palma de Mallorca
- Катедралата на Палма снимана от Tour bus-а
- Катедралата на Палма отблизо
- Огромен фикус (има доста други освен този)
- Кръглият замък
- Съвременно изкуство???
- Из сокаците около катедралата
- Странен паметник и катедралата
- Катедралата на Палма (последно)
- Стачка на летището
- Полицейската количка 2 /много ми хареса/ :-)
- На летището в Палма
- Залез на 10,400 метра надморска височина
Моите снимки от Майорка /част от тях/
Разнообразни снимки и панорами от Майорка
Коментари
контрол+шифт+еск пуска таск мениджъра ако са забранили контрол+алт+дел. ;-)
Жоре, радвам се, че сте изкарали добре. Дано да има повече такива преживявания!
Пробвах го и извади съобщение, че е забранено от админа ;) знам ги аз тези тайни уйндолс клавиши
Аз също съм ходила в Палма на същата тази екскурзия, но мисля че има много по-красиви места от там. Само името е голямо. А стоката е като у нас, предимно китайски боклуци.
Пътеписа ти е супер! Искрено желая да има повече българи , които могат да си позволят такива екскурзии!
Много хубави снимки си направил на Майока, само една поправка - не се казват майорканци а майоркинци а местния им език е майоркин... и е ужасен :-)
Искам да те попитам с коя туристическа агенция ползва за тази екскурзия . Страхотен разказ си направил и страхотни снимки .
Вече съм забравил, беше доста отдавна.
Много интересен пътепис. Хареса ми, а и ми е полезен, тъй като замислям почивка в Палма де Майорка това лято. Гледах оферти за същия хотел - можеш ли малко повече информация за самия хотел - чистота, обслужване, басейни. Детенце ще бъде с нас - 5-годишна, подходящо ли е за деца?
WindoLs ?????
Oh my God!!
Невероятно място. Добър разказ!Страхотни емоции!
Сряда, 20 Юли 2005
Тук съм, но не съвсем...имам да пиша за седем дни приключения, да прочета над 3000 писма, да се подготвя за яко бачкане в следващите няколко дни/седмици и понеже това не е достатъчно днес чух как бие сърцето на едно бъдещо дете... Развълнувах се.
[ Коментари: 7 ]Коментари
Не е лесно ... Последното е най-важно.
А детето е на ... ???
Не на съседа, да се надяваме.
Хахах, ясно е, че не е на съседа!
Най-трудно ми беше първите 4-5 месеца докато свикна с плаченето. Върна се след работа изморен и ... МЯУУУ... бебето пак писка.
Но като започна да се очочвечава - на около година - вече започнахме да намираме общ език.
Честито, да ти е живо и здраво, и много да ви радва.
Интересно ми е как ще се казва :)?
Ако е момче, може да го кръстите Линукс :-). Поне аз имам такива идей, ако имам деца :)
Хей, здравейте вие там - надявам се вече да сте поне трима :) - виж как приключва писмото ти от 20 юли миналата година ;)
С моя любим се готвим да летим за Палма де Майорка на 11 юли 2006 г. и искам горещо да ти благодаря за прекрасния дневник. Аз съм съвсем начинаещ пътешественик и много се вълнувам от предстоящото пътуване. Така че твоите думи ми дадоха глътка въздух - глупаво клише :), направо много въздух. Сега ще пратя линка на моя мъж - да чете и да се подготвя за пътешествието :)
Още веднъж, Георги, благодаря ти за изчерпателния и свеж разказ :)
Като се върнем, живот и здраве, ще ти пиша дали си прав 1 година по-късно :)))
Поздрави на теб и хората около теб и много нови приключения!
Р :)))
Четвъртък, 21 Юли 2005
Обикалях със Спас по магазините за да си купи мебели за новопридобитата квартира и междувременно си мислех каква психария си е качил на главата. Да обзаведеш един тристаен апартамент, в който има само спалня и два стола е меко казано "яко бачкане". Отделен е въпроса, че е свързано с едни гооооолеееееми пари които се дават, а дори и парите да не са проблем повече от нещата, които си харесаш като мебели се чакат между 4 и 8 седмици. УжасТ! Мислех да си търся необзаведена квартира но днешният ден силно наклони желанията ми към обзаведена.
След дълго обикаляне купихме два обикновенни шкафа с чекмеджета и вратички и тръгнахме да ги сглобяваме. Да ви кажа и това си е яко бачкане. Нищо чудно, че в магазините за мебели взимат между 5 и 15% от цената на купеното, за да ти го сглобят. Самото сглобяване изисква доста време, напъване и мислене. Ебаси за да сглобиш един прост шкаф трябва да караш една седмица ПУЦ. :-)
[ Коментари: 3 ]Коментари
Ми така е :) Антон можеше да го измисли по рационално :))))
Хе хе, ми нормално! Това си е бая хардуерна работа, за вас софтуеристите. :p
Затова Шведите от ИКЕА правят купища пари - отиваш, взимаш си мебелите разглобени, прибираш се удома и си ги сглобяваш бързо и лесно. Аз сглобих секция за книги за 10 мин - сам, единствено се нуждаех от чук, другите инструменти си идват с мебелите. ИКЕА е като Метро, отиваш, слагаш на количката пакетите, с мебелите на количката, заминаваш да плащаш и към вкъщи.
Петък, 22 Юли 2005
17:40Два дни по-късно, четири хиляди съобщения и безброй новини по сайтовете са преборени и съм отново back in bussiness. Много е кофти след като се върнеш от почивка да наваксваш. Не ми се мисли ако изчезна някъде където нямам достъп до мрежа за повече от няколко седмици.
[ Коментари: 6 ]Коментари
като каза че много писма си имал за четене, хей ти и една новина по тоя повод, знам че не го обичаш руския, ама ша разбереш:
25.07.2005 10:44
В Москве убит глава "Центра английского разговорного языка"
Как сообщил в понедельник "Интерфаксу" источник в правоохранительных органах столицы, тело руководителя предприятия "Центр английского разговорного языка" 35-летний Вардан Кушнир было обнаружено накануне в доме на Садово-Каретной улице.
Установлено, что смерть Кушнира наступила от закрытой черепно-мозговой травмы и множественных ушибленных ран головы.
По факту убийства возбуждено уголовное дело.// «Газета.Ru»
По голяма глупост от предишният пост май няма ....
Нищо не си видял.
Няколко седмици ... на някой хора около тебе /колеги, шефове .../ сигурно ще им побелеят косите :)
Драги ми mitko, факта че не знаеш за най-големия спамер в новата руска интернет история си е лично твой проблем, а това че някой му е нацепил тъпата кратуна с чук - вече е проблем на други хора, спамера (мир на праха му) вече няма проблеми.
О за този спамера обявиха в slashdot, че бил убит брутално. Похвално начинание бих казал, това заслужават всички спамери.
Събота, 23 Юли 2005
Бях за "засилил" да напиша какво се случи в Майорка, но подцених силата на тъмната страна (мързела) и в крайна сметка отебах.
[ Коментари: 2 ]Коментари
И ти като оня дядка - пазач на бензиностанция дето давал показания как е станал пожара:
Седя си, деба мааму, и по едно време гледам - стана нещо, викам си - Бах мааму, е те сега си еба мамата, и така докато се ебавах то се прееба и го заебах :о)
Любим виц :)
Неделя, 24 Юли 2005
Гледах Ф1, след което с atl се запътихме с висока скорост към Търново.
Не след дълго скоростта ни падна под 30-40км/ч, заради отвратителният дъжд. Върха на наглостта беше метеорологичната прогноза, вървяща по радиото докато дъжд подобен на този довел до потопа се изливаше върху ни - "очаквайте ЛЕЕЕКИ превалявания в северна България". К`во ли разбирате, ако това беше леко преваляване, не ми се иска да има "обилни валежи", че току виж ни издавило.
Вечерта гледахме Team America: World Police. Точното определение на филма с две думи е брутално смешен. Силно препоръчителен филм за всички фенове на South Park, авторите на Team America са Трей Паркър и Мат Стоун. Запознатите с тяхното творчество, знаят какво ги очаква - яки ебавки с американците, терористи, кукленско порно (това няма описване просто трябва да се види) и "участие" на знаменитости играещи себе си.
America! Fuck yeah!
Понеделник, 25 Юли 2005
Търново е мястото където пребиваваме докато истинската ни работа всъщност е в Търговище.
Завлякохме се до там и половината ден ни мина в чертаене на схеми за да разберем какво е положението и да измислим план за оправяне.
След доста изписани листове накрая го измислихме и тъкмо да си тръгнем успях да прецакам един wireless, играеки си с Mikrotik RouterOS. Това чудо Mikrotik-а всъщност е Linux, но хората се седнали и са направи интерфейс за конфигурация през някаква Уйндолска програма. Кой ме би по главата да цъкам, вместо да пипам по конзолата - не знам, но в крайна сметка за да оправим бозата, която създадох се наложи да се качим на тавана на 15 етажен блок. За щастие след кратка схватка с конзолата върнах нещата както си бяха и тръгнахме да се прибираме в Търново.
Снимах страхотен залез по пътя обратно.
[ Коментари: 2 ]Коментари
Снимката не е ретуширана, така си изглеждаше залеза.
епа има си и шел микротика, ама тва не го праи по-малко гнусен де ;)))
Вторник, 26 Юли 2005
Започнахме да следваме начертаните вчера планове и от два полуработещи провайдера, направихме един 2/3 работещ :-) Няма да описвам хаковете, които приложихме за да не бъда линчуван, само ще кажа че пънкарията, която създадохме беше пълна. За щастие всичко е времянка, в най-скоро време глупостите ще бъдат поправени и всичко ще е нагласено както трябва.
Поуката от деня е никога, никога, НИКОГА да не ползвате софтуер, на който нямате изходният код. Особено ако този т.н. софтуер се води "билинг система" и е кражба и алфа версия (hi Mordor admin, или там квото беше да го еба) на неща, които вие сте правили десетки пъти по добре. Oh well, още една времянка, която ще бъде изтрита с огромно удоволствие, а парите които имат да се дават за нея, ще си изям и изпия с кеф. Payback time.
Вечерта пристигнахме във Варна към един през ноща и след кратко лутане открихме Корабчето, където "отмихме" умората от деня с няколко водки и сокчета.
Сряда, 27 Юли 2005
Едва отлепихме в 10:30 и тръгнамхе да се прибираме в София. Отне ни като не броим спиранията - шест часа. Почти през цялото време слушах по радиото купона, който се вихри в парламента. Супер много ме забавляват какво шоу спретват и какви хакове прилагат. Има какво да научи човек от комбинациите, на които днес бяхме свидетели/слушатели.
Четвъртък, 28 Юли 2005
Качих си ново iPhoto 5 на лаптопа и не съм особено впечатлен. Даже ако бях дал $80 за него щях да съм доста ядосан, заради малкото нови неща в сравнение с iPhoto 4. Най ме издразни че са махнали директориите с албумите, в които имаше симлинкове към самите снимки и са заменили чудесната структура от директории и връзки с един голям гаден XML файл. Да ви еба в Apple, преди галериите можеше да се манипулират с обикновенни UNIX-ски утилки, сега трябва да пиша някакви гадости за да парсвам отвратителният ви XML. Въобще не ме ебе, че има интерфейс на Objective C към точно такъв вид XML файлове.
Петък, 29 Юли 2005
Днес било sysadmin day, а аз го пропуснах и вместо да пия денят ми мина във мотаене по "чудесните" български пътища.
Ще се повторя с препоръките ми от миналата година но те все още важат /пък и ме мързи да измислям нови/. ;-)
Наздраве!
Събота, 30 Юли 2005
Тръгнахме да обикаляме забележителностите около Казанлък. Срамота е че не съм ходил на Шипка, всеки българин е хубаво поне веднъж да иде и да види къде се е водила една от най-епичните битки за освобождението на България от турско робство.
Преди Шипка решихме да минем през Бузлуджа за да видим другарите комунисти какво чудо са сътворили. Изобщо не съм впечатлен от "летящата чиния" и пламъците, които си викат наздраве. Не зная дали мястото, което комунягите са избрали, за да си направят грозния паметник е във връзка с близостта на Шипка, но ако е така значи са супер нагли.
За самият връх Шипка нищо няма да пиша, идете и го вижте. Приятно изкачване на осемстотинте стъпала :-)
Паметника на връх Шипка
Паметника на връх Шипка, изглед от Орлово гнездо
Откровения, записани в книгата за посетители на паметника Шипка
Под Шипка е село Шипка, което е известно с Руската църква построена в чест на
руската армия. Наскоро беше реставрирана и в момента е невероятно красиво място:
село Шипка, Руската Църква
Коментари
Не е заради близостта на Шипка бря, ти спал ли си в часовете по история, на 02.08.1891 г. на връх Бузлуджа Димитър Благоев - Дядото и негови съратници поставят началото на "Българската социалдемократическа партия" - тесни социалисти, а иначе, не знам дали има връзка с това, но малко под Бузлуджа на 18 юли 1868 е убит Хаджи Димитър (дето за него Христо Ботев написа - Жив е той, жив е).
Дано да си хапнал и биволско мляко, дето го правят в близост до Шипка.
Това не помня да съм го учил ;) Помня че некви комуняги са се събирали и затова го водят интересно място за тях, но не зная как изобщо са избрали Бузлуджа.
биволско мляко - мерси наме нужда ;)
Неделя, 31 Юли 2005
Дали се брой за спорт ако в един ден гледаш втора тренировка на Формула 1, след това повторение на квалификацията за място, след това и самото съзтезание, а вечерта мач между Левски и ЦСКА? По телевизията естествено. :-)
In other news....пуснали са всички серии на Фолти Тауърс на две DVD-та и още два филма на BBC - Космосът със Сам Нийл (1 DVD със шестте серии) и някакъв филм за река Нил, който не съм гледал, но вероятно и той е много добър.
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed
under aCreative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
колко стъпала има на шипка
моля отговорете
Написа zarka на 06-Mar-2007 15:52