< HomePage | Снимки
<- Сряда, 28 Януари 2004 | Начална страница | Петък, 30 Януари 2004 ->
Четвъртък, 29 Януари 2004

В София вали сняг. Добре че колата е наблизо и няма много хора да ни гледат сеира. В този сняг трима човека с летни якета и обувки са странна гледка.

Пристигаме на летището и следва първата изненада за деня. Heathrow и Gatwick са затворени поради силен снеговалеж. Маршрута се променя - ще летим до Виена от там за Париж и чак тогава за Johanesburg.

Check-in на багажа, митница, качваме се на автобусчето, което ни стоварва пред малък McDonnell Douglas. За пръв път ще летя със самолет!

Излитането е вълнуващо - ускорение като на спортна кола, леко усещане за обръщане на стомаха при издигането, преминаване през облаците и след това слънцето, което грее над тях - красота!

Летим на 4500 метра и наблюдаваме под нас Сърбия и Унгария. Нахраниха ни с някаква странна салата и докато се усетим и кацаме във Виена. Кацането е придружено със слаби ръкопляскания.

Виена. Втора изненада за деня - телефонът ми не работи :(. Какато правилно предположих, Mtel не са ми включили роуминга. За щастие на майка ми и на баща ми телефоните работят. Звънкаме в България и скоро ще имам работещ телефон.

Париж ни очаква.

Този път летим със Airbus A320. Отново с Austrian Airlines. Airbus-а е доста класи над самолета, с който излетяхме от София. Има тв екрани през 3 седалки, раздават ни слушалки и можем да слушаме 10 радио програми, на телевизорите върви информация и карта на полета, а по-късно и филм от Discovery. Хранят ни със салата от скариди и спагети. От информацията на тв-то се вижда че летим на около 10000 метра. Кацаме в Париж без никакви ръкопляскания.

Париж (Шарл Дьо Гол). Първото ми впечатление, е че рулираме много време над 15 мин, преди самолета да спре. Слизаме и се озоваваме в огромно хале, което е доста подтискащо. Телефона ми вече работи! Пращам SMS-и на любими хора и звънкам тук, там. Вярно работи! Браво на Mtel.

Имаме повече от 3 часа до полета за Jo'burg. Много време или поне така си мислим, не знаем какво разкарване ни чака. CDG е доста омотано летище. След като хората на Air France ни казаха, че терминал E22 е на 5 мин от там, където бяхме аз, майка ми и баща ми все пак решихме да проверим къде е. И добре, че го направихме. Лутахме се над час докато открием терминала за заминаване, който ни трябваше. Ще ме извиняват французите но в сравнение с летището във Виена, указанията им са доста объркани. Снимах един информационен екран, който boot-ваше DOS и след това зареждаше Novell driver.

Както и да е, след четири разходки напред и назад цялата група се събра и е време за полет. 10 часа и 55 минути с Boeing 747-400 на Air France до Jo'burg.

От duty free се зареждаме с J&B и Bushmills и спокойно се настаняваме в огромният Jumbo Jet. Трето излитане за деня, този път с най-големият комерсиален самолет в света. За съжаление сме в средата и не можем да наблюдаваме нощния Париж през илюминаторите. Предстоят ни 8700 км полет на 10500 метра. Ще преминем екватора и в 11 часа сутринта ще сме в Jo'burg.

Първото хапване за полета е вкусно пиленце с червено винце, след което продължаваме на Bushmills. Бутилката застрашително се изпразва. Доливам си за последно - стига толкова за днес. Утре сме от другата страна на екватора!

[ Коментари: 1 ]
Коментари

Здравей Георги, сега попадам на пътеписа ти след толкова много години, изпитах невероятни емоции докато го четях. Абсолютно съм съгласен с теб че летище "Шарл Дьо Гол" е едно от най-омотаните летища в Европа.Според мен единствено Барахас в Мадрид може да му прави конкуренция :). На мен също ми се наложи да летя през Париж и по съвет на мой приятел предварително се запознах с картата на летището. Това ми помогна особено много да се ориентирам сравнително бързо при смяната на полетите ми. Препоръчвам на всеки който за първи път ще лети през Париж предварително подробно да се запознае с начина на предвижване между отделните терминали.

Написа Краси (www) на 14-Dec-2012 12:20